header eures

Условия на живот и труд

Литва

Обща информация
 
Площ: 65 300 кв.км.
Жители: 2.8 млн.  (към 2017г.)
Официален език: литовски
 
Регистрация и установяване
 
Гражданите на Република България имат право на пребиваване на територията на Република Литва за срок до 3 месеца, без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт. Тези разпоредби важат и за членовете на семейството, които не са граждани на държава членка, придружаващи или присъединяващи се към гражданина на съюза и които притежават валиден паспорт и карта за пребиваване на член на семейство на гражданин на ЕС. Тези от тях, които не притежават такава карта, следва да удостоверят по съответен начин, че са членове на семейство на гражданин на ЕС, след което получават безплатна виза в най-кратки срокове.
При пребиваване, надвишаващо три месеца в рамките на 6 месеца, гражданите на страна членка на ЕС и членовете на техните семейства трябва да се регистрират в миграционните служби и да получат документ, удостоверяващ правото им на отседналост в Република Литва. Представя се валидна карта за самоличност или паспорт, потвърждение за наемане на лицето от страна на работодателя или удостоверение за трудова заетост, или доказателство, че са самостоятелно заети лица; доказателство за записване в акредитирано учебно заведение, и за сключване на пълна здравна застраховка. Удостоверенията се издават за срок до 5 г. Молбата за издаване на удостоверение за пребиваване се разглежда в срок до 10 дни. Срокът за разглеждане на заявление за удостоверение за постоянно пребиваване и за издаване на карта за постоянно пребиваване е 1 месец.
За повече информация потърсете интернет страницата на Министерство на вътрешните работи на република Латвия:
 
Търсене на работа
 
Гражданите на държавите-членки на ЕС и членовете на техните семейства, които възнамеряват да работят в Република Литва по трудов договор, не се нуждаят от разрешително за работа. Тези хора могат да участват в процедури за набиране на персонал и да намерят работа при същите условия като литовските граждани. Имайте предвид, обаче, че лицата, които желаят да работят в държавната служба, правоохранителните органи и в някои други области, трябва да бъдат граждани на Република Литва.
Работодателите, които желаят да наемат персонал, имат отворени за тях възможности за търсене, както и безработните и лицата, които работят, но търсят работа. Първо, те могат да използват услугите на литовската трудова борса, които се предоставят безплатно.
Друг начин за търсене на служители или работодатели е чрез частни агенции по заетостта. След ратифицирането и влизането в сила на Конвенцията за частните агенции по заетостта ("За ратифицирането на Конвенцията за частните агенции по заетостта" (Valstybės žinios 2004, № 40-1291) услугите на частните агенции по заетостта са безплатни за лицата, търсещи работа в Литва, нарушенията на разпоредбите относно предоставянето на услуги по набиране на персонал се наказват с глоба (член 173, параграф 13 от Административнопроцесуалния кодекс). Всеки, който е станал свидетел на такива нарушения или е бил засегнат от тях, трябва да се свържат с полицията.
Обявите за свободни работни места могат да бъдат намерени и в медиите. Рекламите се поместват в публикации за работа, национални ежедневници и местната преса. Търсещите работа също могат да поставят свои собствени реклами в пресата, като посочват квалификацията, работния си опит и вида работа, която търсят. Публикуването на свободни работни места и автобиографии в интернет става все по-популярно, както и услугите на професионални компании, които помагат при търсенето, избора и оценката на потенциални служители. Освен това отделите за персонал на големи компании често изграждат бази данни за потенциални служители, така че е възможно кандидатите да изпратят своята автобиография направо до такива компании.
Много от търсещите работа намират работа чрез лични контакти и приятели.
Минималната възраст, на която може да се започне работа, е 14 години. Деца на възраст 14-16 години могат да работят само лека работа, която няма да застраши тяхната сигурност, здраве или развитие, или да им попречи да посещават училище, или да участват в задължителните образователни програми или програми за професионално обучение. Задължително в тези случаи е да има писмено съгласие от един от родителите или друг законен представител на детето, медицинско свидетелство от личния лекар на детето, че конкретната работа не му е противопоказана и писмено съгласие от училището, ако работата е по време на учебнатат година. Има също ограничения относно работата, която могат да извършват лица под 18-годишна възраст.
Трудовите договори могат да бъдат:
  1. Безсрочни. Трудовият договор обикновено се сключва за неопределено време.
  2. Срочни, временни или сезонни. Срочният трудов договор може да бъде сключен за определен период от време или за извършването на определена работа, но за не повече от 5 години. Не може да се слючи срочен договор, ако работата е с постоянен характер, освен в случаите, регламентирани със закон или колективно споразумение.
Сезонен трудов договор се сключва за извършването на сезонна работа, която поради природни или климатични условия не може да се извършва целогодишно и затова се извършва само през определени периоди (сезони), за не повече от 8 месеца (за период от 12 последователни месеца) и е включена в списъка на сезонна работа.
Краткосрочен трудов договор се слючва за период до 2 месеца.
  1. Втори трудов договор. Наетото лице може да се съгласи да поеме други отговорности или да извършва допълнителна работа (която не е предвидена в трудовия договор) на същото работно място. Служителят може да изпълнява задължения или извършва работа на друго работно място.
  2. Работа от разстояние. Трудовият договор за работа от разстояние позволява служителят по желание да извършва работата или част от работата, определена в договора, на място, различно от работното място.
  3. Други.

Трудовият договор може да бъде прекратен:

- по взаимно съгласие с писмено предложение за прекратяването му от една от страните. Ако ответната страна приеме предложението, трябва да уведоми страната, отправила предложението, в 7-дневен срок. Двете страни подписват споразумение за прекратяване на трудовия договор, уреждащо датата и други условия при прекратяването (обезщетения, неизползван отпуск и др.).
- с изтичане на неговия срок. Ако никоя от страните не прекрати договора, той се счита за преминал в безсрочен.
- по молба на работника. Служителят може да прекрати както безсрочен, така и срочен трудов договор преди изтичане на неговия срок с 14-дневно писмено предизвестие до работодателя. Колективен договор може да предвиди различен срок за предизвестие, който не може да бъде по-дълъг от 1 месец.
- с писмено предизвестие от работодателя със срок от 2 месеца. На служители, които ще придобият право на пълна пенсия след 5 или по-малко години, лица под 18 години, лица с увреждания и лица, полагащи грижи за дете под 14 години, трябва да бъде връчено предизвестие с 4-месечен срок.
 
Работно време
 
Работното време не може да превишава 40 часа седмично и 8 часа на ден. Изключения може да се разрешат със закон или колективни споразумения. Максималното работно време, включително извънредния труд, не може да надвишава 48 часа за 7-дневен период. Продължителността на работното време за определени категории служители (в здравни учреждения, детски образователни заведения, енергетика, комуникации и възстановителни операции при бедствия и аварии и други служби, които функционират денонощно) и дежурен персонал в закрити помещения може да достига 24 часа на ден. Работното време на тези служители средно не може да надвишава 48 часа за 7-дневен период, и почивката между работните дни не може да бъде по-кратка от 24 часа. За лица, работещи на повече от едно работно място, или извършващи две или повече работи на едно работно място, работният ден не може да бъде по-дълъг от 12 часа.
Извънредният труд по правило е забранен. Работодател може да изисква полагане на извънреден труд от служителите си само по изключение. Не може да полагат извънреден труд: лица под 18 години; лица, посещаващи общообразователно или професионално обучение без прекъсване на работа в учебните дни; когато фактори на работната среда превишават допустимите стойности. Бременните жени, кърмачките, лицата с деца до 3-годишна възраст, самотните родители с дете до 14-годишна възраст или дете с увреждания под 18 години и лица с увреждания може да полагат извънреден труд само ако са съгласни. Извънредният труд не може да надвишава 4 часа за два последователни дни или 120 часа годишно.
 
Отпуск
 
Минималният годишният отпуск е 28 календарни дни. Минимален годишен отпуск от 35 календарни дни имат право да ползват: лица под 18-годишна възрат, самотни родители, грижещи се за дете под 14 години или дете с увреждания под 18 години и лица с увреждания. Служители, чиято работа включва повишено нервно напрежение, емоционален или интелектуален стрес, професионален риск или специфични работни условия, имат право на годишен отпуск до 58 календарни дни.
Годишният отпуск за всяка прослужена година трябва да се отпуска през съответната година. Годишният отпуск за първата година обикновено се отпуска след 6 месеца прослужени в предприятието. Годишният отпуск за всяка следваща година може да се отпуска по всяко време в рамките на съответната година, предмет на общия за компанията график за годишен отпуск.
На всички служители е гарантирано средно възнаграждение за полагаемия годишен отпуск, което им се изплаща не по-късно от 3 календарни дни преди началото на годишния им отпуск.
 
Официални празници
Неработни дни са следните официални празници: 1 януари (Нова година); 16 февруари (Денят на възстановяване на Република Литва); 11 март (Денят на възстановяване независимостта на Литва); Великден (неделя и понеделник – според Западния християнски календар); 1 май (Международният ден на труда); първата неделя на май (Денят на майката); първата неделя на юни (Денят на бащата); 24 юни (Еньовден, Празникът на св. Джон); 6 юли (Денят на държавността – коронацията на крал Миндаугас); 15 август (Успение Богородично), 1 ноември (Денят на вси светии); 25 и 26 декември (Коледа).
 
Възнаграждение и данъци
 
Възнаграждението за работа включва основна заплата и всички допълнителни суми, изплащани директно от работодателя под каквато и да е форма на служителя за извършената работа. Мъжете и жените получават равно заплащане за една и съща работа или работа с еднаква стойност. По предложение на Тристранния съвет правителството определя минимална почасова ставка на заплащане и минимална месечна заплата. По предложение на Тристранния съвет правителството може да определи различни минимални почасови ставки и различни минимални месечни заплати за отделни отрасли на икономиката, региони или групи работници и служители. Почасовата ставка или месечната заплата на служителя не може да бъде по-малка от предписаните минимални суми. Колективните споразумения могат да определят по-високи минимални ставки от установените от правителството. Работата в почивните дни или националните празници, ако те не са включени в редовния график, се изплащат не по-малко от два пъти или се компенсират, по предпочитание на служителя, с допълнителен почивен ден през съответния месец или добавяне на ден към годишния отпуск на служителя. Работата по време на национални празници, която е част от редовен график, се заплаща най-малко два пъти размера на заплатата на служителя. Най-често заплатите се изплащат по банковата сметка на служителя.
Литовското правителство определя минималното почасово заплащане (2,32 EUR на час) и минималната месечна заплата (380 EUR на месец) в съответствие със Закона за възнагражденията. Средната месечна брутна работна заплата (с изключение на отделни компании) през третото тримесечие на 2016 г. е била 793.3 евро, според Литовската статистика.
В Литва данъците трябва да се плащат само от постоянно пребиваващи лица; временно пребиваващите лица плащат данъци в предвидените от закона случаи. Данъчният период съвпада с календарната година. За доходи, получени от временно пребиваващо лице, първият период на данъчно задължение се счита календарната година, през която е регистрирано или трябва да е регистрирано постоянното пребиваване. Приходите, получени от работодатели по трудово правоотношение или еквивалентни отношения, подлежат на 15% данък общ доход, който се изчислява и внася в бюджета от работодателите. Приходите преди данъчното облагане подлежат на данъчно приспадане. Колкото по-висок е доходът, толкова по-малък е приспаднатият данък. Максимално данъчно приспадане от 200 EUR на месец за 2016 г. се прилага за пребиваващи, чийто доход от заетост не надвишава 380 EUR на месец (минималната месечна заплата от 1 юли 2016 г.). Месечното данъчно приспадане за пребиваващи, чийто месечен доход от трудова заетост е по-висок от месечната минимална работна заплата, приложима от 1 януари 2017 г. (380 евро), се изчислява по следната формула: месечно приспадане на данъка = 200 - 0,34 x месечния доход от заетост на лицето. Тази част от дохода не се облага с данък общ доход.
Всеки постоянно пребиваващ в Литва има право на облекчение от данък общ доход и може да възстанови част от данъците си, например за застраховка живот, вноски за доброволно пенсионно спестяване, такси за професионално/висше/неуниверситетско образование.
Лицата, наети по трудово правоотношение, се осигуряват за задължително държавно социално осигуряване. Осигурителят (работодателят) плаща 31% вноски за социално осигуряване на служителя, в това число: 1) 23,3% в пенсионен фонд; 2) 3.4% в социалното осигуряване за болест и майчинство; 3) 1.1% в социалното осигуряване за безработица; 4) 3% в здравното осигуряване; 5) 0,2% в социално осигуряване при злополука и професионално заболяване. Осигуреното лице (служителят) плаща държавните социалноосигурителни вноски по следните ставки: 1) 3% за пенсионно осигуряване; 2) 6% за здравно осигуряване.
Задължителното здравно осигуряване трябва да се плаща от всички граждани на Република Литва и чужди граждани, постоянно пребиваващи в Република Литва. Сумата на вноските се изчислява на базата на минималната месечна заплата. Тъй като от 1 юли 2016г. минималната работна заплата е 380 евро, това означава, че размерът на здравноосигурителните вноски е 34,20 евро (380 евро х 9%).
Повече информация можете да намерите на сайта на литовското министерство на финансите: http://www.finmin.lt
 
Разходи за живот
 
Въпреки че основните разходи за храна, жилище и транспорт в Литва са най-ниските в балтийските държави, те представляват почти половината от средните доходи на домакинствата. За оптималната хранителна кошница (както е съставена от диетолозите), транспорта и жилището, четиричленно семейство във Вилнюс харчи средно 518,13 евро на месец. Около 44% от нетния доход на литовците (което в случай на четиричленно семейство възлиза на около 1 188 EUR) отиват за основни разходи. Оптималната кошница с хранителни продукти за четиричленно семейство на месец в Литва струва EUR 288,50. Данните на Евростат показват, че повечето жители на балтийските държави живеят в жилища, които принадлежат на тях или на членовете на техните семейства. Делът на тези хора в Литва е 85%. За тези, които притежават имот, разходите за жилище са по-ниски, отколкото за тези, които наемат или плащат ипотека. Четиричленно семейство, живеещо в апартамент от 70 квадратни метра в стара сграда, ще плати средно 201,20 евро на месец във Вилнюс. В момента купуването на имот с ипотека е по-евтин вариант от наемането. Въпреки това основната пречка за повечето хора тук е първоначалното авансово плащане, което в случай на стара сграда може да бъде до 25% от общите разходи.
 
Жилище
 
В Литва можете да отседнете в хотел, да наемете стая, да наемете или да купите вила, апартамент или къща. Когато купувате или наемате жилище, важно е да попълните всички необходими документи. Можете да потърсите помощ от агенция за недвижими имоти или от адвокатска кантора (нотариуси). Частни контакти, помощ от приятели, колеги, познати, роднини или бизнес партньори са само някои от начините за търсене на настаняване. Друга възможност е да публикувате собствена обява, в която да посочите какъв вид настаняване желаете. Цените за наем варират в зависимост от града, областта и района, в който се намира наетият имот, състоянието на сградата (дали апартаментът е в стара, реновирана, нова или ремонтирана сграда), състоянието на апартамента (дали апартаментът е обзаведен и разполага с битови уреди), броя на стаите и жителите, наличието на паркинг и т.н. Цените за наем в големите агломерации в Литва са както следва: във Вилнюс (градът като цяло, не отделни квартали) едностаен апартамент ще струва средно 240 евро на месец, двустаен апартамент около 420 евро месечно и тристаен апартамент около 550-620 евро на месец; в град Каунас средната цена за едностаен апартамент е 200 евро на месец, за двустаен апартамент около 300 евро, а за тристаен апартамент около 390 евро; в Клайпеда, цените в момента са средно 160 EUR, 315 EUR и 400 EUR на месец съответно.
Имайте предвид, че това са средни цени на наема, публикувани на портала Aruodas.lt и може да варират в зависимост от местоположението на имота, оборудването, годината на строителство, отоплителната система и други параметри. Полезни интернет адреси: www.alioreklama.ltwww.imones.lt
 
 Здравеопазване
 
Законът за здравното осигуряване определя видовете здравно осигуряване в Литва и регламентира държавната система за задължително здравно осигуряване, основните принципи на допълнителното (доброволно) здравно осигуряване. Системата за задължително здравно осигуряване се управлява от съвета за задължително здравно осигуряване, Националния здравноосигурителен фонд към Министелството на здравеопазването и местните здравноосигурителни фондове.
Здравноосигурени са:
  • лицата, които плащат сами или им се плащат здравноосигурителните вноски в съответствие със Закона за здравното осигуряване;
  • лицата, които са осигурени от държавата от обществени фондове (включително жени в отпуск по майчинство, един от родителите на дете под 8 години; един от родителите на две или повече деца до навършване на пълнолетие; лица, които получават пенсия или други социални придобивки по закон; лица до 18 години в дневна форма на обучение, лица, на които са отпуснати социални помощи и други, изброени в Раздел 6(4) от Литовския закон за здравно осигуряване).
Здравноосигурените лица имат право на следните безплатни услуги в здравните учреждения, подписали договор с местните здравноосигурителни фондове:
  • здравни услуги, предоставени от общопрактикуващи лекари (семейни лекари), специалисти и болнични заведения;
  • рехабилитация;
  • профилактика;
  • други услуги, определени като лично здравеопазване.
Лекарствата се продават в аптеките, като най-общо се разделят на две групи: лекарства с рецепта и лекарства без рецепта. Лекарствата с рецепта се продават стриктно според предписанието на лекаря, докато лекарствата без рецепта могат да се купят свободно.
Единният спешен телефонен номер в Литва е 112.
 
Образование
 
За записване в училище се подава заявление до директора. За дете до 14-годишна възраст заявлението се подава от родителите (настойниците), а дете на възраст 14-16 години може да подаде заявление, придружено с писмено съгласие на един родител/настойник. При постъпило заявление за продължаване на обучението от ученик от друга държава, училището ще признае чуждестранната акредитация на ученика въз основа на представените документи, или въз основа на събраната информация от интервюто с ученика и родителите му, ако не са налични документи. Преди да започнат обучението си в общообразователно училище, учениците, които не владеят литовски при пристигането си от друга страна, могат да учат литовски, като посещават поправителен клас или мобилна поправителна група.
Детските заведения приемат деца до 6-годишна възраст, т.е. докато децата започнат да посещават предучелещна група. Собственикът на заведението (общината, държавата или частен предприемач) определя процедурата и критериите за прием. След като детето е прието, сключва се договор за обучение между родителите (настойниците) и обучаващата институция, с който се определя образователната програма, продължителността й и други условия, които са важни за семейството и институцията.
Предучилищното образование е задължително.След като детето е прието в предучилищна група, родителите (настойниците) и образователната институция подписват договор за обучение, който определя програмата, по която ще се обучава детето, началната и крайната дата на програмата и други условия, които са важни за семейството и институцията (напр. периоди на ваканциите, договаряне на храненията и др.).
Предучилищното образование следва утвърдена от Министерството на образованието и науката програма, която се изпълнява от предучилищния учител.
Общото образование се състои от начално образование (4 години), прогимназия (6 години) и гимназия (2 години). Детето постъпва в системата на началното образование през календарната година, в която навършва 7-годишна възраст. Ако родителите желаят и детето е готово, може да започне училище 1 година по-рано. Първата част на прогимназиалното образование продължава 4 години (5-8 клас) и втората част продължава 2 години (9-10 клас). След това детето може да продължи образованието си по различни програми: гимназиална, за професионално обучение или комбинирана гимназиална и професионална.
Горната степен на средното образование продължава 2 години и завършва със задължителен изпит по Литовски език и литература и друг зрелостен изпит по предмет, избран от ученика.
За повече информация посетете сайта на Министерство на образованието и науката :
 
Признаване на дипломи
 
Лицата, които са завършили професоинално образование в чужбина и желаят придобитата от тях квалификация да бъде призната в Литва, трябва да подадат заявление за това в съответната служба. Професионалната квалификация може да бъде призната само ако професията е регулирана в Литва. За признаване на чуждестранни дипломи за висше образование, притежателите трябва да подадат заявление в Центъра за качествена оценка във висшето образование. Информация за възможностите за образование в Литва се предоставя от отворената система за информация, съвети и насоки AIKOS. Тя помага на потребителите (ученици, студенти, работещи и други заинтересовани) да планират обучението си или професионалната си кариера, като им дава необходимата им информация за професии, квалификации, обучения и образователни програми, образователни и научни институти, правила за прием, лицензи за обучение, приложения за Europass сертификати, статистика за обучения и работни места и др.
С цел преодоляване на множеството различия в квалификационните стандарти на отделните Европейски страни, Европейската Комисия предоставя няколко инструмента, целящи да осигурят повече прозрачност и яснота при признаване на дипломи и квалификация.
1. Европейската квалификационна рамка (EQF) функционира като инструмент за съпоставка на квалификациите, придобити в различните страни. Тя прави паралел между различните национални квалификационни системи, за да улесни признаването на дипломи.
2. Европейската мрежа NARIC обхваща Национални центрове за информация при признаване на академично образование във всички страни, членки на ЕИП: www.enic-naric.net .
Националния център/ Studijų kokybės vertinimo centras, Suvalkų g. 1,
LT-03106 Vilnius, Lithuania/ в Литва можете да намерите на : http://www.skvc.lt/
3. Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) улеснява признаването на периоди обучение в чужбина, като позволява прехвърлянето на обучение между различни обучаващи институции за по-гъвкав начин за дипломиране.
4. Europass също е инструмент, осигуряващ прозрачност на професионалните умения. Системата Europass осигурява яснота при разглеждане и признаване на професионалната квалификация в различните части на Европа. Във всяка държава са установени места за информация относно системата Europass – за повече информация: www.europass.cedefop.europa.eu.
 
Интернет адреси:
http://www.sodra.com/ - Държавен социално-осигурителен фонд
http://www.on.lt/ - жълти страници
http://www.finmin.lt – Министерство на финансите
www.smm.lt – Министерство на образованието
http://www.ldb.lt – Национална служба по заетост
      
Република България няма функциониращо посолство в Литва. В края на 2011 г. по финансови причини и по решение на българското правителство посолството във Вилнюс бе закрито. Територията на Литва се покрива от посолството на Република България във Варшава, Полша
 
Посолство на Република България във Варшава, Полша
Адрес:  Al. Ujazdowskie 33/35, 00-540 Warszawa / Poland
Тел.: +4822 629 4071/ +4822 629 4072/ +4822 629 4073/ +4822 629 4074/ +4822 629 4075
Дежурни телефони в извънработно време: + 48 22 629 40 71/72
Факс:  +4822 628 22 71
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Website: www.mfa.bg/embassies/poland
 
Консулска служба с консулски окръг териториите на Полша, Латвия и Литва
Wydzial konsularny Ambasady Republiki Bulgarii
Адрес: Al. Ujazdowskie 33/35, 00-540 Warszawa / Poland
Факс: +4822 628 13 40
Приемно време: По - Пт, 9.00 - 12.00 ч.
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
За Република България е акредитирано посолството на Република Литва в Букурещ
 
Посолство на Република Литва в Букурещ
Канцелария: Bucureşti, B-dul Primăverii, nr.51, et. 1, ap. 2, Sector 1, cod 011973
Тел.: +40 21 3115997; +40 21 3173373
Факс: +40 31 3115919
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Web site: http://ro.mfa.lt
 
Почетен консул на Литва в България
Г-н Рачо Рибаров
Канцелария: София, ул. „Виктор Григорович“ № 3, ет. 1
Тел.: +359 888 540 700
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Получавайте актуална информация свързана с услугите на EURES