header eures

Работа в България

Работа в България

Picture1

Разрешения за пребиваване и работа

Гражданите на Европейския съюз, гражданите на държавите - страни по  споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) и гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, влизат и напускат територията на Република България с лична карта или паспорт и могат свободно да пребивават за срок до 3 месеца. След този период те трябва да се регистрират, за да получат Удостоверение за временно пребиваване /виж раздела „Живот в България”/.

За да работят в България, гражданите на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария  не се нуждаят от разрешение за работа.

Как да намерим работа в България ?

Гражданите на Европейския съюз, гражданите на държавите - страни по  споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) и гражданите на Конфедерация Швейцария могат да намерят свободни позиции на EURES портала – https://ec.europa.eu/eures/public/language-selection; на интернет страницата на Агенция по заетостта - https://www.az.government.bg/bg/ejobs/ , в рубриката “e-Трудова борса” и на настоящия българския EURES сайт към страницата на Агенцията по заетостта –  http://eures.bg, както и във всяко едно териториално поделение на Агенцията по заетостта.

След като вече са в България, гражданите на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария могат да се регистрират и търсят работа чрез бюрата по труда /общо 107/. Търсещите работа лица се регистрират лично в дирекция "Бюро по труда". Регистрацията се извършва въз основа на заявление-декларация по образец и след представяне на документ за самоличност или документ за пребиваване; документи за придобито образование и/или квалификация; решение на Териториалната експертна лекарска комисия/Националната експертна лекарска комисия - за лицата с трайно намалена работоспособност; писмена декларация за удостоверяване на други обстоятелства и/или други документи в случаите, когато са необходими и данните не могат да бъдат получени по служебен път.

За някои професии документите, удостоверяващи образование, квалификация и правоспособност следва да са легализирани в страната, в която са придобити Всеки регистриран в бюрото по труда получава информация, консултация и посредничество за работа. Повече информация може да се получи на тел.: +359 2 980 87 19 /Център за информация и услуги на Агенцията по заетостта/, на електронен адрес:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или в интернет страницата на Агенцията по заетостта: www.az.government.bg. На интернет страницата на Агенцията по заетостта може да намерите още:

Посредническата дейност за намиране на работа е безплатна за търсещите работа лица.

Друга алтернатива за търсене на работа е чрез пресата – национална и регионална и Интернет.

Кандидатстване за работа

Първата стъпка при кандидатстване за работа е подготовката на подробна автобиография /CV/. Препоръчително е да се използва европейския формат, който може да бъде намерен на  страницата на Europass – http://europass.cedefop.europa.eu. Обикновено работодателите искат CV-то да е придружено с кратко мотивационно писмо, показващо защо кандидатът проявява интерес точно към избраната позиция. При одобрение на първоначалните документи /CV и мотивационно писмо/, най-вероятно работодателят ще поиска допълнителна информация и документи. Добре е да имате подготвени /преведени и легализирани/ документи за завършено образование и придобити квалификации, документи за придобит трудов опит по професията, за която кандидатствате, както и препоръки от предишни работодатели.

За местата, публикувани на EURES портала се кандидатства чрез изпращане на документите по електронна поща до лицата, посочени в обявата като лица за контакт.

Признаване на квалификация и дипломи 

Признаването на дипломите и професионалните квалификации е важен фактор, който улеснява мобилността на хората в рамките на пазара на труда. Системата на ЕС за признаване на професионална квалификация е валидна за всички граждани на държави – членки на ЕС, граждани на ЕИП / Исландия, Норвегия и Лихтенщайн/ и на Швейцария.

Различават се два вида признаване: за „академични цели” и взаимно признаване за „професионални цели”:

  • Същността на т.нар. признаване за „академични цели” е да осигури достъп до по-нататъшно образование и обучение (т.е. ако е завършен даден етап или дадена степен на образование, академичното признаване удостоверява завършения етап или степен и позволява продължаване на образованието в следващ етап или степен) и като в допълнение може да улесни достъпа до упражняването на дадена професия;
  • Същността на признаването за “професионални цели” е да се осигури достъп до упражняване на дадена професия (т.е. признаване на правоспособност). В директивите на Европейския съюз (Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации и Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар ( „Регламент за ИСВП“ ) ) както и в българското законодателство са описани възможните елементи от процедурата за признаване на професионална квалификация. Задължителното преминаване през процедура за “професионално признаване” се прилагат само по отношение на т.нар. “регулирани професии”.

Списъкът на регулираните професии в Република България, както и друга полезна информация могат да бъдат намерени на адресите на Националния център за информация и документация /НАЦИД/: www.nacid.bg На сайта може да намерите допълнителна информация относно: академичното признаване; какви са необходимите документи и кой може да ги подава, разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина; формулярите, които се попълват от заявителя; срокове и такси /например: компетентният орган трябва да вземе решение в четиримесечен срок за признаване на професионална квалификация, компетентният орган може да изиска заплащане за процедурата по признаване/;  ръководство за признаване на професионалните квалификации в България; адресите на институциите за връзка в другите страни – членки. Информацията е достъпна и наанглийски език.

Достъпът до всички електронни административни услуги на Националния център за информация и документация с възможност за преглед на документи и справки може да стане чрез портала на НАЦИД https://portal.nacid.bg/

Трудови договори и трудово право

Сключване и прекратяване на трудов договор

Трудово-правните отношения между работодателя и работника в Република България се уреждат задължително чрез сключване на трудов договор в писмена форма, преди постъпване на работника или служителя на работа и съдържа данни за мястото на работа, наименованието на длъжността, дата на сключване, времетраене, размер на основния и на допълнителните платени годишни отпуски, трудово възнаграждение и продължителност на работния ден или седмица.

В тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление писмено по образец или по интернет до териториалната дирекция на Националната агенция по приходите /НАП/ и да представи на работника или служителя екземпляр, подписан и от двете страни, както и копие от завереното уведомление до териториалното поделение на НАП. Работникът или служителят не може да постъпи на работа преди да получи копие от документите за регистрация на договора, в противен случай на работодателя се налага глоба, а работника не може да е сигурен, че действително е назначен на работа..

Трудовите договори могат да бъдат сключвани за неопределено време или за определен срок /срочен трудов договор/. Срочният трудов договор се превръща в договор за неопределено време, ако след изтичане на определения срок работникът продължи да работи 5 или повече дни, без писмено възражение от работодателя. В повечето случаи се предвижда и изпитателен срок, който не може да е повече от 6 месеца.

При всяко изменение на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен най-късно до месец след влизане в сила на изменението да предостави на работника писмена информация за извършените промени.

Заетостта може да бъде прекратена от работодателя или работника с или без предизвестие. Най-разпространените случаи за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие са прекратяване по взаимно съгласие на страните или когато трудовият договор е сключен за определена работа - със завършване на определената работа.

Работникът/служителят както и работодателят могат да прекратят трудовия договор с писмено предизвестие до съответната страна. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, а на срочен трудов договор - 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Повече информация за трудово-правните отношения може да се намери в Кодекса на труда, публикуван на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Закони” –

https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=CONTENT&I=226&lang=

Заплащане

В България има установена минимална месечна работна заплата и минимална часова работна заплата, която се определя всяка година от Министерския съвет. От 1 януари 2020 година тези стойности са съответно 610 лв. и 3,66 лв.(ПМС № 350/19.12.2019 г.) при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Определени са също така и минимални осигурителни доходи за всички основни икономически дейности и групи професии. Данните за 2020 година може да намерите на интернет страницата на Националната агенция по приходите /НАП/- https://nap.bg/. Обикновено трудовото възнаграждение се изплаща месечно, като е възможно това да става и седмично. Характерно е авансовото (при желание на работещия) плащане на част от месечното трудово възнаграждение. Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. При полагане на нощен труд се заплаща увеличение на трудовото възнаграждение, което се договаря от страните по трудовото правоотношение, като то не може да бъде по-малко от размерите, определени от Министерския съвет на Република България. При полагане на извънреден труд също се заплаща увеличение, уговорено между работника/ служителя и работодателя, но не по-малко от 50% за работа през работните дни, 75% за работа през почивните дни и 100% за работа през дните на официалните празници в Република България, 50% за работа при сумирано изчисляване на работното време. Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Посочените минимални прагове на увеличеното заплащане са определени в Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията  на работната заплата и са задължителни. Социалните осигуровки и данъкът върху дохода се удържат месечно от трудовото възнаграждение и се внасят от работодателя в Националната агенция по приходите (НАП). Лицата, упражняващи свободна професия, внасят сами дължимите социални осигуровки и данъци.

Работно време

В България работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, като продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа. Удължаването на работното време не може да е повече от 20 работни дни последователно. Работодателят може също, поради особения характер на работата, да установява ненормиран работен ден за някои длъжности, при които работниците са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. В България работникът и работодателят могат да уговарят работа и за част от законово установеното работно време (непълно работно време).

През 2015 г. се регламентират нови правила при прилагането на гъвкаво работно време. Според тях работодателят ще продължи да определя време за задължително присъствие на работниците и служителите, но часовете извън него могат да се отработят във всеки друг ден от седмицата. Начинът на отчитане на работното време се урежда в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. При полагане на нощен труд, нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Като нощен се определя трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч., а за непълнолетни работници и служители – от 20.00ч. до 06.00ч.

В рамките на работното време работникът има право на една или няколко почивки, които не се включват в работното време. Почивката за хранене не може да бъде по-кратка от 30 минути.

Повече информация за работното време може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел “Закони” - www.mlsp.government.bg

Отпуски

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, който е не по-малък от 20 работни дни. По- голям размер може да се уговаря между работника и работодателя. Ако работникът/служителят постъпва на работа за първи път, той може да ползва платения си годишен отпуск, след като е придобил най-малко 8 месеца трудов стаж. Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината. Работникът/служителят има право и на неплатен отпуск, независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия си стаж.

Празничните дни, обявени за неработни в България са: 1 януари (Нова година), 3 март (Ден на Освобождението, национален празник на Република България), 1 май (Международен ден на труда), 6 май (Ден на армията и храбростта), 24 май (Ден на славянската писменост и култура), 6 септември (Ден на обединението на България), 22 септември (Ден на независимостта), 1 ноември (Ден на народните будители), 24 декември (Бъдни вечер), 25 и 26 декември (Рождество Христово, Коледа) и Великден - четири дена (от петък до понеделник) през месеците април или май. Когато официалните празници с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Работникът/служителят има право на отпуск поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, както и за санаторно-курортно лечение, при належащ медицински преглед или изследване, карантина, гледане на болен член от семейството. Този отпуск се разрешава от здравните органи. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника/служителя се изплаща парично обезщетение.

Работничката/служителката има право на отпуск поради бременност раждане и осиновяване в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Със съгласието на майката/осиновителката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата/осиновителят може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. След използване на отпуска поради бременност, раждане и осиновяване, майката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Със съгласието на майката този отпуск се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато те работят по трудово правоотношение.

Повече информация за видовете отпуски и ползването им може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи” - www.mlsp.government.bg

Самонаемане

За да се регистрира търговец (физическо или юридическо лице) в България е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на действащия Търговския закон. Понастоящем регистрацията се извършва в Агенцията по вписванията: www.registryagency.bg.

    "Упражняване на занаят" е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец. Регистърът се води от 25 регионални занаятчийски камари.

     "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

За да упражнявате свободна професия, трябва да се регистрирате като специалист на свободна практика. Това става като подадете заявление в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията https://www.registryagency.bg/ в 7 дневен срок от започването на дейността. Може да го направите лично или чрез упълномощен представител. След успешна регистрация получавате единен идентификационен код (ЕИК), който съвпада с вашето ЕГН.

От упражняващите свободни професии една част (архитекти и инженери в инвестиционното проектиране, адвокати и т.н.), следва да се регистрират също и в съответната камара/адвокатска колегия, за да получат пълна правоспособност.

Особена категория са земеделските производители и тютюнопроизводители. Те подлежат на регистрация в съответната Общинска служба по земеделие към съответната областна дирекция “Земеделие”. За повече информация посетете интернет страницата на Министерство на земеделието, храните и горите http://www.mzh.government.bg www.mzh.government.bg/MZH/bg/OblastniDirekcii.aspx

Данъци и данъчно облагане

Условията  и  правилата  за  плащането на данъци от физически лица и облагането  на положения  труд  са  установени  със  Закона  за  данъците  върху доходите  на физическите  лица.  Въпросите,  свързани  с  данъчното  облагане,  са от компетентността на  Националната агенция  по  приходите  –  www.nap.bg

Обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица . Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице , което има постоянен адрес в България, или пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнени интереси се намира в България, или е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия , и членове на неговото семейство.

Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, придобити от източници  в  България  и  в  чужбина,  а чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи, придобити от източници в Република България. Доходите от  труд, полаган  на  територията  на  България или от услуга, предоставяна в България, се  таксуват  като  придобити  от източник  в  България.

От 2008г. физическите лица в република България се облагат с т.нар. плосък данък от 10 % като в определени случаи се ползват данъчни облекчения /напр. при доходи на лица с намалена над 50% работоспособност; при дарения за здравни заведения, българския червен кръст, детски заведения, културни институции и др.; за млади семейства и др./. Данъчните облекчения се ползват и доказват с подаване на годишна данъчна декларация.  

Данъкът общ доход /доход от полагане на труд/ се удържа от месечната работна заплата и се внася от работодателя. Наетите на трудово правоотношение лица не е необходимо да подават в НАП никакви документи. Ако лицата имат доходи от други източници, освен тези по трудово правоотношение, те подават в Националната агенция по приходите годишна данъчна декларация. Няма необлагаем минимум, но има нормативно признати разходи, които се приспадат при определяне на данъчната основа.

Доходите от стопанска дейност на едноличните търговци (ЕТ), се облагат с годишна ставка от 15% като се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък.

На облагане с корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане подлежи: печалбата на местните юридически лица; печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията и печалбата от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество; печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България. Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, декларират с годишната данъчна декларация дължимите и внесените данъци върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. С декларацията те представят и финансов отчет с одитна заверка.

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Данъкът върху добавената стойност в България е със стандартна ставка 20%. С намалена данъчна ставка в размер на 7% се облага настаняването, предоставено от хотелиер, когато то е част от организирано пътуване, а с нулева данъчна ставка се облагат само изрично посочените в закона доставки (напр. доставка по обработка на стоки, доставка, свързана с международен стоков трафик и др.).

Социална сигурност

Социално осигуряване в България

Държавното обществено осигуряване (ДОО) в България се регулира от Националния осигурителен институт (НОИ) и предоставя помощи, обезщетения и пенсии за всички социално осигурителни  рискове.

За да имат право на тези социални придобивки, работниците и работодателите внасят по съответна схема суми в четирите основни социално – осигурителни фонда:

  • Пенсии;
  • Болест и майчинство;
  • Трудова злополука и професионална болест;
  • Безработица

Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец, са задължително осигурени за всички осигурителни случаи.

Работещите до 40 часа през календарния месец, се осигуряват задължително само за инвалидност, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест.

Задължително се осигуряват за инвалидност, старост и смърт: самоосигувяващите се, занаятчиите, едноличните търговци, собствениците /съдружниците в търговски дружества, докторантите, земеделските производители и работещите по граждански договор.

Размерът на осигурителните вноски и съотношението, в което те се разпределят между работника и работодателя се определят в Кодекса за социално осигуряване.

Осигурителните вноски се удържат като процент от брутните трудови възнаграждения на лицето за съответния месец и се внасят от работодателя.

Разпределението на осигурителните вноски във фондовете на ДОО зависи от категорията труд и от два хронологични периода – преди 1960 и след 1959г. Размерът на осигурителните вноски за лицата, осигурени за всички осигурителни рискове, които са родени преди 1960г.  и работят при условията на 3-та категория труд е 24.3%. Вноските на родените след 1960г. са съответно - за 3-та категория труд 19.3 %,

Минималния месечен размер на осигурителния доход през календарната 2020 година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Таблица за размера на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО, за ЗО и за УчПФ по осигурени лица и разпределение между осигурител /осигуряващ/ и осигурено лице за 2020 г. може да се намери на https://nap.bg/page?id=473

Самоосигуряващите се внасят дължимите вноски за своя сметка.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., е в размер на 610 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2020 година е 3000 лева.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които започват дейност през 2020 г. е също в размер на 610 лв.

Mинимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители420 лв.;

За повече информация: www.nssi.bg – Национален осигурителен институт.

Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители za 2020 – 420 лв.

Парични обезщетения при временна неработоспособност

Лица, които имат право на парични обезщетения при временна неработоспособност са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и за фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване. Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност и при трудоустрояване при продължително заболяване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за общо заболяване и майчинство. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата ненавършили 18-годишна възраст. Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест, както и при трудоустрояване, имат право на парично обезщетение при настъпване на събитието, независимо от продължителността на осигурителния им стаж.- да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза

Паричните обезщетения за временна неработоспособност и трудоустрояване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособностт.

Обезщетението се изплаща от първия ден на настъпване на неработоспособността до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Парични обезщетения за майчинство

При настъпване на риск „Майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя: парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок до 410 календарни дни; парични обезщетения в размер на 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане за срок до 410 календарни дни, когато не се използва отпустък за бременност и раждане; парични обезщетения при раждане на дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за срок до 15 календарни дни; парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни; парични обезщетения за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето; парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето, когато не се ползва отпускът за отглеждането му и др.

За придобиване на право на парични обезщетения при бременност и раждане е необходимо към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство, да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство и да им е разрешен съответния вид отпуск. Дванадесетмесечния осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодателПовече информация може да се намери в Кодекса за социално осигуряване -  http://www.noi.bg/images/bg/legislation/Codes/KCO.pdf и в Закона за семейните помощи за деца - http://www.noi.bg/images/bg/legislation/laws/ZSPD.pdf

Обезщетения при безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. За да получат дължимите им обезщетения, лицата трябва да са се регистрирали като безработни в 7 дневен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта; да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Определените за 2019 г. минимален и максимален размер на обезщетението са съответно 9,00 лв. и 74,29 лв.. Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, приложение 1 към чл. 1, ал. 1 от НОИПОБ, подадено лично от лицето в избрано от него териториално поделение на Националния осигурителен институт, а от 01.07.2017 г. - и по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя.

Пенсия за осигурителен стаж и възраст

За да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31.12.2018 г, осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж - Изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд нараства с по два месеца годишно за жените и мъжете до достигане през 2027 година на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Изискуемата възраст се увеличава плавно, като нараства с по два месеца годишно до достигане на 67 години за жените и мъжете през 2023 г.

Освен пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата могат да получават, ако отговарят на посочените в Кодекса за социално осигуряване условия, и пенсии за инвалидност поради общо заболяване , Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест наследствена пенсия (получавана от децата, преживелият съпруг и родителите), военно-инвалидна пенсия, социална пенсия за старост.

От 2011г. за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Промените в областта на пенсионното осигуряване, влизащи в сила от 01.01.2019г. може да намерите на следния линк: http://www.noi.bg/pensions/grantpensions

Пренос на осигурителни права

Националните схеми за социална сигурност в държавите – членки се различават значително, но в разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност не се предвижда тяхното хармонизиране, т.е. не се предвижда националните социално – осигурителни системи да бъдат заместени с единна европейска система. Разпоредбите на ЕС предвиждат тяхното координиране. Всяка държава – членка е свободна да решава кой подлежи на осигуряване, съгласно нейното законодателство, какви обезщетения се отпускат и при какви условия. Разпоредбите за координация определят общите правила, които трябва да бъдат спазвани от всички национални институции за социална сигурност, за да се гарантират правата на европейските граждани, които работят, пребивават ли имат престой в друга държава - членка. 

От 1 май 2010 г. са в сила нови европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009. Основните принципи за пренос на осигурителни права са:

  • Служителят/работникът се осигурява съгласно законодателството само на една страна и плаща вноски само в една страна. Институциите за социална сигурност решават законодателство на коя държава се отнася до него.
  • Служителят/работникът трябва да се информира правилата на коя държава се отнасят за него.
  • Служителят/работникът  има същите права и задължения като гражданите на страната, в която той се осигурява. Това е известно като принцип на равно третиране и недискриминация.
  • Когато служителят/работникът подаде заявление за обезщетение, ако е необходимо предходните  му периоди на осигуряване, трудов стаж и пребиваване в други страни могат да се вземат под внимание
  • Ако служителят/работникът има право на парично обезщетение в дадена страна, по принцип може да го получава дори ако живее в друга страна. Това е известно като принцип на прехвърляемост.

Осъвременената координация на социалната сигурност в ЕС засяга всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки – граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

Материалният обхват на Регламент № 883/2004 включва обезщетения за болест, майчинство / бащинство, инвалидност, старост, смърт, трудова злополука,  професионална болест, безработица, предпенсионни обезщетения и семейни обезщетения.

Обменът на информация между компетентните институции в съответните държави относно реализирането на осигурителните права на лицата се извършва по електронен път чрез използването на структурирани електронни документи (СЕД) или т.нар. преносими документи”. СЕД е документ, структуриран във формат, предназначен за електронен обмен на информация между държавите членки.

Структурираните електронни документи” (СЕД) заместват използването на Е-Формулярите. Те се издават на основание Регламент № 883/04 г. и Регламента по неговото приложение № 987/09 г. като служат за удостоверение на факти, необходими за ползване на правата по тези регламенти. Разменят се само между институциите на държавите-членки, не се попълват, пренасят и удостоверяват от частни лица, нито от други държавни институции, които не са включени в прилагането на регламентите. В преходния период между 1 май 2010 г. и въвеждането на системата за електронен обмен на документи EESSI могат да се използват хартиени версии на СЕД.

При разглеждане на административни преписки с трансграничен елемент институциите за социална сигурност обменят информация с институциите на други държави членки. Когато информацията се обменя пряко между институции се използват Структурирани електронни документи (СЕД). Когато необходимата информация се издава от институция на конкретното заинтересовано лице, се използват преносими документи (ПД) във вид на формуляри на хартиен носител (като за в бъдеще се предвижда той да бъде заменен от електронен). За да ползва своите права по Регламентите за социална сигурност - № 883/04 г. и № 987/09 г., лицето следва да представи въпросните формуляри пред институцията на чуждата държава членка.

Преносимите документи, които издава НОИ, са:

U1 –удостоверяване на осигурителни периоди за право на парично обезщетние при безработица;

U2 –запазване на право на обезщетение при безработица;

U3 –обстоятелства, които могат да въздействат на правото на обезщетение при безработица;

Р1 –обобщение на право на пенсия.

Преносими документи, които издава НАП, са:

А1 –удостоверяване на приложимо законодателство.

Преносими документи, които издава НЗОК, са:

S1 –регистрация на здравно осигуряване;

S2  - право на планирано лечение;

S3 – медицинско лечение на бивш пограничен работник в държавата по предишната му заетост;

DA1 – право на здравно осигуряване при осигуровка за трудови злополуки  и професионални заболявания.

Здравна карта – При престой в държава членка, здравноосигурените български граждани имат право на спешна и неотложна медицинска помощ. За да се възползват от това си право, те трябва да са с непрекъснати здравноосигурителни права и да притежават валидна Европейска здравноосигурителна карта /ЕЗОК/. Картата се издава от съответния  национален доставчик на здравноосигурителни услуги. http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=563&langId=bg#nationalinfo. Европейската здравноосигурителна карта не замества пътническата застраховка, не покрива разходи ако пътуването в чужбина с цел получаване на лечения и не гарантира безплатно обслужване. ЕЗОК е поименна и лична. Когато промените обичайното си местопребиваване, като се преместите в друга страна, трябва да се регистрирате с формуляр S1, а не да използвате ЕЗОК, за да получавате медицинска помощ в новата страна.

 

ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

Преместване в България

Чек-лист преди пристигане в България

Преди да посети България, гражданинът на друга страна членка на ЕИП е добре да се запознае с условията за живот и работа в страната. Препоръчително е да подсигури място, където ще отседне. При установяване в България е необходимо да се има предвид, че страната все още не е включена в Европейската икономическа зона и валутата е български лев /1 лв.=1.95583 евро/. Във всички градове има банки и обменни бюра, където може да се обмени валута. Ако чужденецът е придружен от семейството си, в което има и учащи, е необходимо преди да тръгне за България да се запознае с необходимите документи, които ще са нужни за постъпване в българско учебно заведение и да си ги набави от компетентните институции в страната, от която идва /вижте раздела „Намиране на училище”/.

Ако гражданинът на друга държава членка желае да се премести в България заедно с домашен любимец, то животното трябва да притежава индивидуален паспорт европейски образец, в който са посочени идентификационния номер /електронен микрочип, отличителните белези, името и адреса на собственика и извършени ваксинации и обезпаразитявания.

Регистрационни процедури

Веднага след пристигането и установяването си в България, гражданинът на друга страна членка следва да се регистрира с новия си адрес в общинската служба в конкретното населено място, където се е установил. При престой в хотел, тази регистрация се извършва от администрацията на хотела. За период до 3 месеца гражданите на ЕИП могат да пребивават в България без никакви условности. След този период те трябва да се регистрират в Главна дирекция « Миграция» - www.mvr.bg като докажат, че полагат труд /наети, самонаети/, приети са за обучение в учебно заведение или имат достатъчно средства, за да се издържат и да не са в тежест на социалната система в страната. Необходимите документи за тази регистрация са: документ за самоличност, документ, удостоверяващ някое от по-горе споменатите обстоятелства /например сключен трудов договор/, документ за платена държавна такса, при което ще им бъде издадено Удостоверение за продължително пребиваване /до 5 години/. Ако граждани на ЕИП пребивават непрекъснато в България за период от 5 години, им се издава Удостоверение за постоянно пребиваване.

Ако гражданин на ЕС желае да се премести в България с личното си превозно средство, то не е необходимо да сменя свидетелството за управление на МПС. В случаи на изтичане срока на валидността на свидетелството за управление, загуба или кражба, се издава ново свидетелство според националните условия. Повече информация може да се намери на: www.mvr.bg. В случай, че гражданин на ЕС пребивава и ползва автомобила си в България за срок, по-дълъг от шест месеца, е необходимо да регистрира автомобила си пред местните власти и да заплати регистрационната такса.

Настаняване

В България свободно може да се наеме или купи жилище. Могат да се наемат напълно обзаведени, частично обзаведени или необзаведени жилища. При наемане на жилище обикновено се сключва договор между наемателя и наемодателя. В повечето от случаите наемателят заплаща в брой ежемесечно, на определена дата,  договорения наем. Средствата за изразходваната вода, електричество и отопление не се включват в цената на наема и се заплащат регулярно от наемателя.

За покупка на жилище са необходими документи за самоличност на купуващия и на собственика на жилището, както и документи, доказващи собствеността на имота. Покупко – продажбата се извършва пред нотариус и се вписва по партидата на имота. При наемане или покупка на жилище цените варират в големи диапазони в зависимост от населеното място, местоположението на жилището в самото населено място и от състоянието на жилището.

Образователна система

Образователната система в България включва предучилищно, основно, средно и висше образование. Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето. Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето /по преценка на родителите е възможно и от 6-годишна възраст/. Децата до 3-годишна възраст могат да посещават детски ясли, а децата от 3 до 6-годишна възраст – детски градини /държавни, общински и частни/. Издръжката на децата в държавните и общинските детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет. Родителите заплащат такси в размери, определени от съответната община. Една година преди детето да  постъпи в 1-ви клас е задължително то да посещава подготвителни групи към детските градини или подготвителни класове в училище.

Училищното образование според степента си е основно и средно, а според съдържанието - общо и професионално. Основното образование се осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VIII клас включително. Свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас и дава право за продължаване на образованието. Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома, която дава право за продължаване на образованието. Знанията и уменията на учениците се оценяват по шестобалната система.

Обучение за придобиване на висше образование се организира след завършено средно образование. Висшите училища в България са държавни и частни. Те биват университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Приемането на студенти във висшите училища се извършва след полагане на конкурсен изпит. В някои висши училища е възможно да се кандидатства и с оценката от държавните зрелостни изпити. Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет и се внасят на равни вноски.  

Училищното образование в България е безплатно за ученици в задължителна училищна възраст, които са деца на граждани на държави - членки на Европейския съюз, държавите по договора за  Европейското икономическо пространство и Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България.

За постъпване в българско училище е необходимо признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави. За целта гражданите на ЕС/ЕИП и Швейцария, е необходимо да подадат в  Регионален инспекторат по образование /за признаване на  обучение от I до VII кл. вкл./ или в Министерството на образованието и науката /за признаване на обучение от VIII до последен гимназиален клас, както и дипломи за средно образование и документи за професионална квалификация / документи за признаване на завършен в чуждата държава клас/образование. Лицата, на които е признат завършен клас от IХ до последен гимназиален, полагат приравнителни изпити по български език и литература, история и цивилизация и по география и икономика в частта им, отнасяща се до България, ако тези предмети се изучават в съответните класове. Повече информация е достъпна на сайта на Министерството на образованието и науката: https://www.mon.bg/

Здравна система

Здравеопазването в България се организира и ръководи от Министерството на здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ управлява разходването на вноските за здравни дейности. Здравните вноски са задължителни за лицата, работещи по трудово правоотношение или самонаетите лица и се удържат месечно от трудовите доходи. За лицата, наети по трудово правоотношение те се внасят директно от работодателя  заедно с другите дължими вноски за социално осигуряване. Самонаетите лица внасят здравните си осигуровки сами.

Осигурените граждани имат право да ползват услугите на медицински професионалисти, както и на лечебни и здравни заведения, сключили договор със здравноосигурителната каса.

Извънболничната медицинска помощ (с изключение на спешната помощ) се осъществява от частни физически или юридически лица, които подписват рамкови договори с НЗОК. Всички здравно осигурени лица избират свой личен лекар /общопрактикуващ лекар/, когото посещават при нужда. Ако съответният личен лекар не е специалист, компетентен за лекуването на конкретната болест, той издава на болното лице направление за прием при специалист, работещ с Националната здравноосигурителна каса. При посещението при личния лекар, както и при посещение при специалист, въз основа на издадено от личния лекар направление, се заплаща само потребителска такса в размер на 2,90 лв. За всеки ден престой в болнично заведение се заплащат 2% от минималната работна заплата, установена за страната, но за не повече от 10 дни годишно. Деца до 18-годишна възраст, бременни, неработещи членове на семейството, военнослужещи и някои други категории лица са освободени от заплащане на тези такси.

Лицата, които не са осигурени, заплащат, освен потребителската такса, и стойността на оказаната им медицинска помощ.

В България функционират голям брой частни специализирани кабинети и клиники. При посещение за консултации и/или лечение в тях, пациентът заплаща за съответния преглед и/или лечение, независимо дали е здравно осигурен. Повече информация за здравното осигуряване и условията за ползване на здравни услуги в България може да се получи на сайта на Министерство на здравеопазването – www.mh.government.bg  и Националната здравноосигурителна каса – www.nhif.bg

Транспорт

В България има развита транспортна система за всички видове транспорт – сухоземен, воден, въздушен. Воден транспорт може да се ползва на Черноморието /източна България/ – най-големите черноморски пристанища са в градовете Варна и Бургас.

Най-голямото летище се намира в столицата София – www.sofia-airport.bg. Летища има и в гр.Варна, гр.Бургас и гр. Пловдив.

Предвижването в рамките на всяко по-голямо населено място може да се осъществява с личен автомобил, такси, маршрутно такси, градски транспорт. Трамвай и метро има само в столицата София. В градския транспорт пътниците над 7-годишна възраст трябва да имат редовно издаден билет, карта или друг транспортен документ. В специални транспортни офиси се продават транспортни карти за един ден или за по-дълъг период, в някои случаи такива карти се продават и на будки на спирките на градския транспорт. Единични билети могат да се закупят и от водача на превозното средство.

Предвижването от едно населено място в друго може да се осъществява с личен автомобил, с автобус или влак. Официално разписание на влаковете в България може да се намери на http://razpisanie.bdz.bg/site/search.jsp. Повече информация за междуградските автобусни връзки е достъпна и на адрес www.centralnaavtogara.bg/cbs/home.nsf.

Във всеки град има охраняеми паркинги, където срещу заплащане на такса личното превозно средство може да бъде оставено под наблюдение. В по-големите градове се предлагат и услуги за наемане на автомобили. Гишета за наемане на кола има и в зала “Пристигащи” на летище София.

Културен и социален живот

В България, както и във всички други европейски страни има разнообразни условия за културен и социален живот. В свободното си време българите често посещават заведения, в които се предлагат храна и напитки. Много от българските продукти и ястия са известни по света. Българската кухня и напитки имат свои почитатели и сред най-изисканите гастрономи и дегустатори. Широка популярност в света имат българските кисело мляко и вино. Повечето традиционни български ястия са свързани с мит, вярване или обред, което ги прави екзотични и неповторими.

Ако живеете в България, разбира се може да се отдадете в свободното си време на четене на книги, ходене на дискотеки или концерти, на кино, театър, опера, балет или изложби, пътешествия в страната /има доста интересни природни забележителности/, посещаване на спортни състезания, спортуване. В страната има много исторически музеи, читалища, културни домове и библиотеки. Театри има в по-големите градове. Малка част от тях са държавни, повечето са общински, множат се и частните трупи. В България приятните забавления се осигуряват от куклени театри, опери и оперети, балетни театри и трупи, театри на пантомимата, кафе-театри, вариетета, нощни и музикални клубове. Във всеки град има поне един стадион, множество спортни площадки, тенис кортове и зали за спортуване и фитнес.

България е страна с богато културно наследство. Много от културните паметници са под защитата на ЮНЕСКО.

С разнообразната си и невероятно красива природа страната предлага и прекрасни условия за туризъм и отдих в добре познатите планински и морски курорти. Все по-популярни и достъпни стават спортове като голфът, скалното катерене, безмоторното летене, гребане, яздене и др.

Тютюнопушенето на обществени места е напълно забранено.

Частен живот

Раждане

Всяко новородено дете получава Удостоверение за раждане, в което се вписва и Единен граждански номер. Същото се издава на територията на населеното място, където е родено детето, като се изискват документите за самоличност на двамата родители.

Брак

В България за законен се признава сключен граждански брак. Същият се сключва по взаимно съгласие на мъжа и жената, дадено лично пред длъжностно лице на съответната община. Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години, а по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Желаещите да встъпят в граждански брак трябва да заявят това в общината най-малко 30 дни преди датата на сключване на брака. Необходимите документи за встъпване в брак са: документи за самоличност, декларация за това, че не съществуват пречки за сключване на брак и медицинско свидетелство. За сключване на брака са необходими двама свидетели, които да потвърдят, че бъдещите младоженци сключват брак по собствено желание.

 EURES МРЕЖАТА В БЪЛГАРИЯ

България, чрез Агенция по заетостта /АЗ/, е член на EURES мрежата от 01.01.2007г. Към момента в България работят 22 обучени на европейско ниво EURES консултанти. Тяхната дейност подпомага EURES персонал, работещ във всяко от 107 териториалните поделения на АЗ в страната. EURES консултантите са преминали обучение на национално ниво. В централно управление на АЗ функционира отдел „EURES Национален координационен офис”, в което работят Националният координатор на мрежата и EURES консултанти

Към интернет страницата на АЗ има създаден национален EURES сайт www.eures.bg, на който търсещите работа лица и работодатели могат да се регистрират с цел търсене на работа/намиране на работна сила. На сайта се публикуват работните места, изпратени директно до българските съветници от съветници от други държави членки, предстоящи събития, организирани по линия на EURES в страната, публикуват се новини.

Информация за EURES персонала и държавите, за които те отговарят може да намерите тук: http://eures.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=147&Itemid=720&lang=bg

Важни интернет адреси и тел. номера в България

www.ec.europa.eu/eures - Портал за европейска мобилност EURES

www.eures.bg - Българския EURES микросайт към страницата на Агенцията по заетостта

www.mlsp.government.bg - Министерството на труда и социалната политика

www.nacid.bg – Национален център за информация и документация

http://europass.cedefop.europa.eu –ЕВРОПАС /бланки на документи при кандидатстване за работа

www.registryagency.bg - Национална агенция по вписванията

www.nap.bg -  Национална агенция по приходите (НАП)

www.mzh.government.bg  Министерство на земеделието, храните и горите

www.nssi.bg – Национален осигурителен институт

www.ezok.bg - Издаване на ЕЗОК

www.mvr.bg – Министерство на вътрешните работи

www.mon.bg - Министерството на образованието и науката

www.nhif.bg - Национална здравноосигурителна каса

https://www.sofia-airport.bg/– Летище София

http://razpisanie.bdz.bg/site/search.jsp - Разписание на влаковете в България

https://www.centralnaavtogara.bg/ - Централна автогара София - междуградски автобусни линии

Тел. 112 – Единен европейски номер за спешни повиквания

 

Получавайте актуална информация свързана с услугите на EURES