header eures

Работа в България

Picture1 rab v bg

В  тази статия ще намерите информация за:

 

1 Регистрационни процедури и разрешения за пребиваване

2 Намиране на работа

2.1 Как да си намерим работа

2.2 Как да кандидатстваме за работа.

3 Преместване в друга държава..

3.1 Движение на стоки и капитали

3.2 Намиране на жилище.

3.3 Намиране на училище

3.4 За да вземете с Вас колата си (включва информация за свидетелствата за управление на МПС)

3.4 Какво трябва да не забравяте преди и след като се преместите в друга държава

4 Условия за работа

4.1 Признаване на дипломи и квалификации

4.2 Видове заетост

4.3  Договори за работа

4.4 Специални категории

4.5 Собствен бизнес

4.6 Заплащане

4.7 Работно време

4.8 Отпуски (годишен отпуск, отпуск за отглеждане на деца и др.)

4.9 Прекратяване на трудовите правоотношения

4.10 Представителство на работниците

4.11 Трудови спорове - стачки

4.12 Професионално обучение

5 Условия за живот

5.1 Политическа, административна и правна система

5.2 Доходи и данъчно облагане

5.3 Необходими средства за препитание

5.4 Социално осигуряване в България   

5.5 Здравна система

5.6 Образователна система

5.7 Културен и обществен живот

5.8 Частен живот (раждане, брак, смърт)

5.9 Транспорт

6 Стажове (Traineeships)

7.1 Описание

7.2 Информация за кандидатите

7.3 Информация за работодателите

7 Обучение по време на работа и договор за квалификация

7.1 Информация за кандидатите

7.2 Информация за работодателите


 

1 Регистрационни процедури и разрешения за пребиваване

Гражданите на Европейския съюз/на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство /ЕИП/ и на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, влизат и напускат територията на Република България с валидна лична карта или валиден  паспорт и могат свободно да пребивават за срок до 3 месеца. Веднага след пристигането и установяването си в България, гражданинът на друга страна членка следва да се регистрира с новия си адрес в общинската служба в конкретно населено място, където се е установил. При престой в хотел, тази регистрация се извършва от администрацията на хотела.

След първоначалния тримесечен период гражданите на Европейския съюз/на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство /ЕИП/ и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства трябва да се регистрират в Дирекция „Миграция” (или областните дирекции на МВР) - www.mvr.bg като докажат, че полагат труд /наети, самонаети/, приети са за обучение в учебно заведение или имат достатъчно средства, за да се издържат и да не са в тежест на социалната система в страната. Необходимите документи за тази регистрация са: документ за самоличност, документ, удостоверяващ някое от по-горе споменатите обстоятелства /например сключен трудов договор/, документ за платена държавна такса, при което ще им бъде издадено Удостоверение за продължително пребиваване /до 5 години/.

Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България.

За да работят в България, гражданите на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария  не се нуждаят от разрешение за работа.

2 Намиране на работа

2.1 Как да си намерим работа

Търсещите работа лица могат да проверяват за свободни позиции на EURES портала, на интернет страницата на Агенция по заетостта, в рубриката  “е-трудова борса”  и на българския EURES сайт  http://eures.bg. На сайта на Агенция по заетостта търсещите работа лица могат да получат информация и за предстоящите трудови борси и при желание да ги посетят. Сайтът на EURES България съдържа обявени работни места от български и чуждестранни работодатели, както и от персонал от EURES мрежата. Има функция за регистрация на търсещи работа, създаване на автобиография и директно кандидатстване по обявените позиции.

След като вече са в България, гражданите на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария могат да се регистрират и търсят работа чрез дирекциите „Бюро по труда” към Агенция по заетостта. За да се регистрират и търсят работа чрез местните бюра по труда /общо 106/, те трябва да представят документ за самоличност и да подадат заявление-декларация по образец, както и да имат удостоверение за адрес, на който пребивават в България /издава се от дирекция „Миграция” в местното поделение на полицията -РДВР/. В случаите на краткосрочно пребиваване (под 3 месеца) за търсене на работа и/или пренос на парично обезщетение за безработица, адресът може да се удостовери и чрез писмена декларация от лицето, на чиито адрес заявителя живее или адресна карта от хотел. За регистрация в бюрото по труда са необходими и следните документи: документ за завършено образование, документ, удостоверяващ предходен опит, документ за правоспособност /ако е наличен такъв/. Документите, удостоверяващи образование, квалификация и правоспособност следва да са легализирани в страната по произход. Всеки регистриран в бюрото по труда получава информация, консултация и посредничество за работа. Повече информация може да се получи на тел.: +359 2 980 87 19 /Център за информация и услуги на Агенцията по заетостта/ или в интернет страницата на Агенцията по заетостта. Възможна е и регистрация чрез лицензиран пощенски оператор. На интернет страницата на Агенция по заетостта, но само на български език, може да се получи информация и за регистрираните частни посреднически агенции и за агенциите за временна заетост, които също са алтернатива за търсене на работа /в рубриката “Частни посредници” се отварят списъците с легално действащите частни посредници в България, а в рубриката „Предприятия, осигуряващи временна заетост” има списък с регистрираните такива/. Чрез българските EURES съветници, можете да получите информация на английски, немски или френски език. Според българското законодателство, услугите на посредническите агенции са безплатни за търсещите работа лица.

Много добър и все по-развиващ се в България начин за търсене на работа е ползването на различни специализирани портали с обяви за работа. Такива са националния EURES сайт https://eures.bg и множество частни сайтове, сред които www.jobs.bg, www.karieri.bg, www.zaplata.bg, www.jobtiger.bg, www.rabota.bg. Друга алтернатива за търсене на работа е в корпоративните сайтове на самите фирми, особено тези, работещи в ИТ сектора.

2.2 Как да кандидатстваме за работа

За кандидатстване за работа трябва да съставите добра автобиография /CV/. Препоръчително е да се използва европейския формат, който може да бъде намерен на  страницата на Europass. Спрямо конкретната обява, работодателите може да поискат CV-то да е придружено с кратко мотивационно писмо, показващо защо кандидатът проявява интерес точно към избраната позиция. При одобрение на първоначалните документи /CV и мотивационно писмо/, най-вероятно работодателят ще поиска допълнителна информация и документи. Добре е да имате подготвени /преведени и легализирани/ документи за завършено образование и придобити квалификации, документи за придобит трудов опит по професията, за която кандидатствате, както и препоръки от предишни работодатели. В България все още няма утвърдена практика за валидиране на умения.

За местата, публикувани на EURES портала се кандидатства чрез изпращане на документите директно до лицата, посочени в обявата като лица за контакт.

На националния EURES сайт в България – https://eures.bg, кандидатите могат да се регистрират и да попълват или прикачват автобиография, да прикачват при нужда и други файлове и да кандидатстват в рамките на самия сайт.

Ако Вашата кандидатура заинтригува работодателя, той ще Ви покани на интервю.

Ако сте се регистрирали в бюро по труда и Ви е заинтригувало работното място, обявено там или сте намерили подходящо такова в секцията „е-трудова борса”,, трудовият посредник ще ви даде насочващо писмо, с което да се явите при работодателя.

3 Преместване в друга държава

3.1. Движение на стоки и капитали

Свободното движение на стоки в рамките на европейския единен пазар е един от най-големите успехи на ЕС.

Как функционира единният пазар?

Повечето стоки са обект на т.нар. „принцип на взаимното признаване“, според който всяка стока, произведена законно в една държава-членка, може свободно да се движи и продава във всички страни от ЕС.

За определени чувствителни отрасли като строителството и фармацевтичната промишленост продължават да са в сила някои търговски ограничения. Освен това държавите-членки могат да ограничават свободното движение на стоки до техните вътрешни пазари при определени обстоятелства, свързани с въпроси като защитата на околната среда или общественото здраве.

По принцип гражданите на ЕС са свободни да закупуват стоки за лична употреба в други държави-членки. В повечето случаи няма ограничения какво може да се купи и вземе със себе си при пътувания до различни страни от ЕС. При преминаването от една в друга държава-членка не се заплащат допълнителни данъци, тъй като в покупната цена са включени данък добавена стойност (ДДС) и акциз, което означава, че другите страни не могат да налагат допълнително данъчно облагане.

Съществуват обаче ограничения за определени продукти като алкохол и тютюн. На уебсайта на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Европейската комисия е публикуван полезен и подробен списък с правилата за закупуване на тези стоки в друга държава-членка. Специални правила се прилагат и при закупуването на моторно превозно средство от една държава-членка и въвеждането му в друга държава за лична употреба.

Свободно движение на капитали

Благодарение на законодателството на ЕС хората са свободни да управляват и инвестират парите си във всяка държава-членка.

От свободното движение на парични средства имат полза имат не само финансовите пазари чрез постигане на по-голяма ефективност — от това печели всеки европейски гражданин.

С малко ограничения всяко лице е свободно да открие банкова сметка, да закупува акции, да инвестира и да придобива недвижимо имущество в други страни от ЕС. Нещо повече, предприятията в ЕС могат да инвестират във, да притежават и да управляват други европейски дружества.

По отношение на свободното движение на капитали в границите на държавите-членки се прилагат някои изключения, свързани предимно с данъчно облагане, финансов надзор, съображения във връзка с обществения ред, пране на пари и имуществени санкции.

 

3.2. Намиране на жилище

В България свободно и лесно може да се наеме или купи жилище.

Могат да се наемат напълно обзаведени, частично обзаведени и необзаведени жилища. Възможно е да се наеме стая в жилище, в което живеят наемодателите. Най-скъпо е наемането на жилище в София и в някои от другите по-големи градове като Варна,Пловдив и Бургас – цената за наем може да е в пъти по-висока в сравнение с малки населени места. При преглед на известни частни интернет страници за недвижими имоти например, може да се види, че за двустаен апартамент средните наемни цени са следните: за гр. София – 354 евро; за гр. Варна – 235 евро, за гр. Пловдив – 270 евро, за гр. Бургас – 260 евро. При наемане на жилище обикновено се сключва договор между наемателя и наемодателя. В повечето от случаите наемателят заплаща в брой или по банкова сметка ежемесечно, на определена дата, договорения наем. Средствата за изразходваната вода, електричество и отопление не се включват в цената на наема и се заплащат регулярно от наемателя.

Цените при покупка също варират спрямо населеното място и спрямо местоположението в него – дали жилището се намира в периферна или централна част. При преглед на известни частни интернет страници за недвижими имоти например, може да се види, че за двустаен апартамент средните цени за покупка на кв.м. жилищна площ са следните: за гр. София – 1264 евро; за гр. Варна – 815 евро, за гр. Пловдив – 768 евро, за гр. Бургас – 875 евро.

За покупка на жилище са необходими документи за самоличност на купуващия и на собственика на жилището, както и документи, доказващи собствеността и наличието или липсата на тежести върху имота. Покупко – продажбата се извършва пред нотариус и се вписва по партидата на имота.

За търсене на жилища могат да се ползват агенции за недвижими имоти, местни и регионални вестници и списания,различни интернет страници, както и социалните медии. При използването на услугите на агенции обикновено се заплаща такса. Конкретни агенции могат да бъдат намери през сайта на Национално сдружение Недвижими имоти - https://www.nsni.bg/

3.3. Намиране на училище

Във всеки български град има множество държавни начални и средни училища и целодневни детски градини. Посещението на държавните училища е безплатно, както и учебниците за децата до 7 клас. В по-големите градове могат да се намерят и частни училища и градини. В България има и множество университети. По-известни университетски градове са: София, Варна, Благоевград, Пловдив и Велико Търново.

Министерството на образованието поддържа Регистър за институциите в системата на предучилищното и училищното образование в Република България, достъпен на https://reg.mon.bg/Schools/ Регистърът съдържа информация и контакти за държавни детски градини, държавни и общински училища, частни детски градини и училища, държавните и общински центрове за специална образователна подкрепа; специализирани обслужващи звена, и др.

Можете да намерите подробна информация за университетите в България на сайта на Рейтинговата система на висшите училища в България - https://rsvu.mon.bg/rsvu4/#/

За достъп до обучение в системата на образование  е необходимо официално признаване на: завършени етапи на училищно обучение/степени на образование и професионална квалификация/; признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища в училище на чужда държава с тези в системата на българското образование.

Документите за завършен период или клас за класовете от VII до ХII включително, за етап от гимназиалната степен, както и признаването на средно образование и/или на професионална квалификация се подават в Регионално Управление на образованието по избор на лицето или неговия родител. Подават се следните документи:

  1. Заявление по образец;
  2. Документ за училищно образование и/или професионална квалификация - – в оригинал или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа.;
  3. Документ, в който се посочва какви права дава документът за училищно образование и/или професионална квалификация за продължаване на образованието, когато това не е посочено в документа по т. 2 – в оригинал или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа;;
  4. Справка за изучаваните учебни предметис хорариума на учебните часове и поставените оценки, ако не са вписани в документа по т. 2 – в оригинал или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа;
  1. Превод на български език на документите на документите от заклет преводач и нотариално заверен – в оригинал;/
  2. Документ за последния завършен клас в българско училище – в оригинал или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа;;
  3. Документ за платена държавна такса – – в оригинал.

Признаването на завършени от VІІ до последен гимназиален клас, както и на завършено основно и на средно образование и/или на професионална квалификация се извършва от експертна комисия към всеки регионално управление на образование (РУО).

Повече за административната услуга Административна за  Удостоверение за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави можете да видите тук.

Документите за завършени от І до VІ клас включително се подават в училището, в което лицето желае да продължи обучението си.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Министерство на образованието и науката

http://www.mon.bg/

Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование

https://reg.mon.bg/Schools/

Рейтинговата система на висшите училища в България

https://rsvu.mon.bg/

Регионално управление на образованието – София - град

http://www.ruo-sofia-grad.com/

 

3.4. За да вземете с Вас колата си (включва информация за свидетелствата за управление на МПС)

Желанието на ЕС да улесни максимално пътуването на своите граждани в държавите-членки доведе до въвеждането на общи правила, с които се урежда общото признаване на свидетелства за управление на превозни средства, валидност на автомобилната застраховка и регистрацията на превозни средства. Сътрудничеството в тази област включва и държавите от ЕИП: Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Свидетелства за управление на превозни средства

Не съществува общо свидетелство за управление на превозно средство в рамките на ЕС/ЕИП. Вместо това държавите-членки осигуряват „общностен образец на свидетелството за управление на превозно средство“, който гарантира лесното разпознаване на свидетелства за управление, издадени в различни страни от ЕС/ЕИП.

Тези свидетелства за управление се издават в съответствие с националното право, но са валидни за управление на превозно средство в останалите държави-членки на ЕС, включително Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Трябва обаче да се отбележи, че временни свидетелства или удостоверения, издадени в родната страна на притежателя, няма да бъдат признати в други държави-членки.

Ако гражданин на ЕС/ЕИП се премести да живее в друга държава-членка, той има право да управлява превозно средство с настоящото си свидетелство за управление до изтичане на срока на неговата валидност. (Притежателите обаче ще трябва да проверят дали отговарят на всички изисквания по отношение на свидетелствата в новата им страна, като по-кратки срокове на валидност или преминаване през медицински прегледи.) При изтичане на срока на валидност на свидетелството или в случай че то бъде изгубено или откраднато притежателят трябва да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление в настоящата си страна на пребиваване.

Регистрация на автомобил

Ако гражданин на ЕС/ЕИП се премести да живее в друга държава-членка за по-малко от шест месеца, не е нужно да регистрира автомобила си или да плаща данъци там. Превозното средство остава регистрирано в предишната държава на пребиваване.

Но ако собственикът остане за период, по-дълъг от шест месеца, той трябва да регистрира автомобила си в новата страна на пребиваване и да заплати дължимия данък за регистрация на приемащата страна. При извършването на регистрацията притежателят трябва да предостави и следните документи: сертификат за съответствие, застрахователно покритие, документ за собственост, документ за платен ДДС, документ за техническата изправност на превозното средство, доказателство за регистрация и за платен пътен данък.

В някои страни собствениците имат право на освобождаване от данъци във връзка с регистрацията на тяхното превозно средство при преместването си от една страна в друга страна от ЕС/ЕИП, при условие че отговарят на съответните условия и спазят определените срокове. Преди преместването те трябва да се свържат със съответните национални органи (вж. връзката).

Автомобилна застраховка в случай на преместване в ЕС/ЕИП

Гражданите на ЕС и ЕИП могат да застраховат автомобилите си в друга държава-членка на ЕС/ЕИП чрез застрахователно дружество, което има седалище в приемащата страна или има разрешително да продава застраховки на нейна територия.

Важно е да се провери при застрахователя дали текущият договор ще бъде валиден в страната, в която ще бъде преместен автомобилът. Лицата, които трябва да сключат нов договор за застраховка в друга страна от ЕС/ЕИП, следва да имат предвид, че застрахователните дружества не са длъжни да вземат предвид липсата на предишни искове за обезщетение.

Въпроси, свързани с данъците при закупуване на автомобил

Ако дадено лице желае да закупи автомобил в някоя страна от ЕС/ЕИП, но възнамерява да го регистрира в друга, то следва да заплати ДДС само в страната по местоназначение. На уебсайта на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Европейската комисия е публикувана повече информация по тази тема.

 

3.5. Какво трябва да не забравяте преди и след като се преместите в друга държава

Преди да посетят България, гражданите на другите страни членки на ЕС/ЕИП е добре да се запознаят с условията за живот и работа в страната. Необходимо е да са подсигурили място, където ще отседнат. При установяване в България е необходимо да се има предвид, че страната все още не е включена в Европейската икономическа зона и валутата е български лев /1 евро.=1.95583 лв./. Във всички градове има банки и обменни бюра, където може да се обмени валута.

Ако чужденецът е придружен от семейството си, в което има и учащи членове, е необходимо преди да тръгне за България да се запознае с необходимите документи, които ще са нужни за постъпване в българско учебно заведение и да си ги набави от компетентните институции в страната, от която идва /виж раздела „Намиране на училище”/.

Ако гражданинът на друга държава членка желае да се премести в България заедно с домашен любимец, то животното трябва да притежава индивидуален паспорт по европейски образец, в който са посочени идентификационния номер /електронен микрочип/, отличителните белези, името и адреса на собственика и извършени ваксинации и обезпаразитявания.

При желание от страна на чужденеца да работи в България и в случай, че при пристигането си в страната все още няма сключен трудов договор, той може да се регистрира лично, електронно или чрез лицензиран пощенски оператор в Дирекция “Бюрото по труда” /ДБТ/ в населеното място, където е адресната му регистрация (виж раздела „Как да си намерим работа”) и на сайта на Агенция по заетостта: https://www.az.government.bg/pages/lesni-stupki-za-registracia-v-buroto-po-truda-bez-registracia/

При възникване на здравословен проблем, за да се ползват безплатно услугите на здравните заведения в страната е необходимо преди заминаването си, чужденецът да се снабди с европейска здравноосигурителна карта. В противен случай разходите за съответното лечение следва да бъдат заплатени и ще бъдат възстановени след депозиране на молба за изплащане като възстановяването на средствата се извършва от държавата, в която чужденецът е осигурен.

Ако лицето желае да се наблюдава и лекува при личен лекар, е необходимо да попълни формуляр за избор на личен лекар, който може да се получи от националната здравна осигурителна каса в съответния град. За получаване на такъв формуляр се изисква да има личен номер на чужденец /ЛНЧ - получава се от дирекция „Миграция” на Министерство на вътрешните работи/. С този формуляр лицето отива при лекаря, който е избрал.

В случай, че лицето желае да работи в страната като самонаето лице /търговец, свободна професия, занаятчия, земеделски производител и т.н./ задължително е предварителното запознаване с изискванията за регистрация в Национална агенция по приходите /НАП/, Регистър БУЛСТАТ и съответната камара (виж повече в раздел „Собствен бизнес”).

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Национална агенция по приходите/НАП/

http://nap.bg/

Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/

http://www.nhif.bg/

   

4. Условия за работа

4.1. Признаване на дипломи и квалификации

Признаването на дипломите и професионалните квалификации е важен фактор, който улеснява мобилността на хората в рамките на пазара на труда. Системата на ЕС за признаване на професионална квалификация е валидна за всички граждани на държави – членки на ЕС, граждани на ЕИП / Исландия, Норвегия и Лихтенщайн/ и на Швейцария.

Различават се два вида признаване: за „академични цели” и взаимно признаване за „професионални цели”:

Същността на т.нар. признаване за „академични цели” е да осигури достъп до по-нататъшно образование и обучение (т.е. ако е завършен даден етап или дадена степен на образование, академичното признаване удостоверява завършения етап или степен и позволява продължаване на образованието в следващ етап или степен) и като в допълнение може да улесни достъпа до упражняването на дадена професия;

Същността на признаването за “професионални цели” е да се осигури достъп до упражняване на дадена професия (т.е. признаване на правоспособност). В директивите на Европейския съюз (Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации и Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар ( „Регламент за ИСВП“ ), както и в българското законодателство са описани възможните елементи от процедурата за признаване на професионална квалификация. Задължителното преминаване през процедура за “професионално признаване” се прилагат само по отношение на т.нар. “регулирани професии”.

Списъкът на регулираните професии в Република България, както и друга полезна информация могат да бъдат намерени на адресите на Националния център за информация и документация /НАЦИД/: www.nacid.bg . На сайта може да намерите допълнителна информация относно: академичното признаване; какви са необходимите документи и кой може да ги подава, разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина; формулярите, които се попълват от заявителя; срокове и такси /например: компетентният орган трябва да вземе решение в четиримесечен срок за признаване на професионална квалификация, компетентният орган може да изиска заплащане за процедурата по признаване/;  ; адресите на институциите за връзка в другите страни – членки. Информацията е достъпна и на английски език.

Достъпът до всички електронни административни услуги на Националния център за информация и документация с възможност за преглед на документи и справки може да стане чрез портала на НАЦИД https://portal.nacid.bg/

4.2. Видове заетост

В България минималната възраст за приемане на работа е 16 години. По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие и чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в програми за професионално ориентиране или обучение. За лицата под 18 годишна възраст се изисква  медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа и разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Трудовите договори могат да се сключват за неопределено време или за определен срок, на пълно или непълно работно време, трудов договор със срок на изпитване до 6 месеца. В трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Съществува възможност за сключване на трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа. Пълното работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работата може да е организирана на смени, включително нощни смени.

По-широко разпространено е наемането на пълно работно време. Обикновено работодателите включват в трудовите договори срок на изпитване /максимум 6 месеца/. По време на изпитателния срок наетото лице може да бъде освободено без предизвестие. Независимо за какъв тип работа се наема лицето, сключването на трудов договор в писмена форма е задължително.

От 2015 г. Кодексът на труда регламентира възможността за сключване на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за период от 1 ден.

Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение.

Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично, а за лица под 18 години – не повече от 40 часа седмично. Лицата над 18 години могат да работят и повече от 48 часа седмично само ако са изразили изрично писмено съгласие за това, като съгласието се дава на работодателя, с когото работникът е сключил трудов договор за допълнителен труд.

Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.

Повече информация за трудовото законодателство може да се намери на сайта на Министерство на труда и социалната политика. Контрол по трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”

Определение за „сезонен работник“ и „сезонна работа“ 

Понятията „сезонен работник“ и „сезонна работа“ са определени в българското законодателство в контекста на влизането и престоя на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност:

  • „сезонен работник“е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България;
  • „сезонна работа“е работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.

Тези определения са в съответствие с Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.

Видове трудови договори 

По отношение на сезонната работа се прилагат общите правила на българския Кодекс на труда, както и минималната месечна заплата и минимална работна заплата на час. 

Сезонните работници могат да бъдат наемани на срочен договор по силата на член 68 от Кодекса на труда, в който се определя периодът на заетост. 

За краткосрочна сезонна работа в селското стопанство се сключват специфичен вид договори съгласно член 114а от Кодекса на труда. Тяхната продължителност е един ден, като те се сключват с един служител за не повече от 90 дни в рамките на една календарна година. Такива договори трябва да съдържат информация за страните по договора, мястото на работата, вида дейност, възнаграждението, датата на изпълнение на работата, продължителността, началото и края на работния ден. Обичайната продължителност на работния ден е 8 часа, но страните могат да се договорят за половин работен ден. Възнаграждението се изплаща пряко на служителя срещу разписка в края на работния ден. Подобни договори се заверяват от Главната инспекция по труда. 

За сключването на такива трудови договори съществува задължителен образец, който може да бъде намерен, както и повече информация на уебсайта на Главната инспекция по труда на:  https://www.gli.government.bg/bg/node/

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Министерство на труда и социалната политика

https://www.mlsp.government.bg/

Главна инспекция по труда

http://www.gli.government.bg/

   

4.3. Договори за работа

Трудовоправните отношения между работодателя и работника в Република България се уреждат задължително чрез сключване на трудов договор. Трудовият договор се сключва в писмена форма, преди постъпване на работника или служителя на работа и съдържа данни за мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, дата на сключване и началото на неговото изпълнение, времетраене, размер на основния и на допълнителните платени годишни отпуски, трудово възнаграждение и продължителност на работния ден или седмица.

В тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключването му до териториалната дирекция на Националната агенция по приходите /НАП/ и да представи на работника или служителя екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни, както и копие от завереното уведомление до териториалното поделение на НАП.

Трудовите договори могат да бъдат сключвани за неопределено време или за определен срок /срочен трудов договор/. Срочният трудов договор се превръща в договор за неопределено време, ако след изтичане на определения срок работникът продължи да работи 5 или повече дни, без писмено възражение от работодателя и длъжността е свободна. В повечето случаи се предвижда и изпитателен срок, който не може да е повече от 6 месеца.

При всяко изменение на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен най-късно до месец след влизане в сила на изменението да предостави на работника писмена информация за извършените промени.

Договорите със срок на изпитване могат да бъдат прекратени без предизвестие от страната, в чиято полза е срока в неговите рамките (максимум 6 месеца). Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване. След този срок прекратяване на договора може да се извърши само на общите основания.

Безсрочните трудови договори обикновено се прекратяват с едномесечно предизвестие, а срочните с 3 месечно предизвестие, но не повече от остатъка на срока на договора. Без предизвестие трудовите договори могат да се прекратят по взаимно съгласие на страните, или при изтичане срока на договора, при завръщане на заместван работник, при завършване на определената работа и т.н.

С едномесечно предизвестие работодателят може да освобождава работници и служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При същите условия, но без предизвестие, работещите могат да прекратяват трудовите си правоотношения с работодателя. През 2015 г. се въвежда нов вид трудови договори – за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Те са с продължителност един ден и се заверяват от Главната инспекция по труда.

Повече информация за трудовоправните отношения може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи”.

4.4. Специални категории

Съгласно Кодекса на труда бременните жени, кърмачките, служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, майките, които отглеждат дете до 3-годишна възраст, лицата с намалена работоспособност и непълнолетните лица /под 18-годишна възраст/ се ползват със специална закрила, включваща и закрила при уволнение.

Бременни жени, кърмачки, майки

Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, да извършват работа, която застрашава сигурността и здравето им.

Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

Лица с намалена работоспособност

Работодателят е длъжен да премести работник/служител, на който е издадено предписание за трудоустрояване, на подходяща работа. В противен случай дължи обезщетение на работника. Работници/служители със загубена работоспособност 50% и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Хора с увреждания

В България не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания. В Закона за интеграция на хората с увреждания са предвидени редица данъчни облекчения, социални придобивки, месечни и целеви помощи. Всички министерства имат задължения, съобразно своите компетенции. За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания е създадена Агенция за хората с увреждания.

Непълнолетни лица

Непълнолетни лица /под 18-годишна възраст/ се приемат на работа след обстоен предварителен медицински преглед и с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Работното време на работниците/служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. Те имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години.

Линк към Агенция за хората с увреждания: http://ahu.mlsp.government.bg/home/

4.5. Собствен бизнес

 За да се регистрира търговец (физическо или юридическо лице) в България е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на действащия Търговски закон. Понастоящем регистрацията се извършва в Националната агенция по вписванията.

Дружество с ограничен капитал (ООД) или еднолично дружество с ограничен капитал (ЕООД) е предпочитаната форма за стартиране на малка до средна компания в България. Минималното изискване за началния капитал по време на регистрацията е 2 лева. Разпространена форма за извършване на търговска дейност е и ЕТ (едноличен търговец), но особеност при тази форма е, че физическото лице – едноличен търговец отговаря и с личното си имущество за задълженията си като ЕТ.

Разпространена форма на регистрация е и акционерното дружество, като  минималната стойност на капитала при АД е 50 000 лв.

Занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. . Типични занаяти са изработване на накити, ножарство, часовникарство, гравьорство, ключартсво, каменоделство, шапкарство, фризьорство и др. Регионален регистър на занаятчиите се води от регионални занаятчийски камари – за повече информация на сайта им. Самостоятелно заетите занаятчии следва да се впишат и в регистър БУЛСТАТ.

"Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Упражняващите свободни професии са са длъжни да се регистрират в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията и като самоосигуряващо се лице към Националната агенция по приходите (НАП).

От упражняващите свободни професии една част (архитекти и инженери в инвестиционното проектиране, адвокати и т.н.), следва да се регистрират също и в съответната камара/адвокатска колегия, за да получат пълна правоспособност.

Особена категория са земеделските производители и тютюнопроизводителите. Те подлежат на регистрация в съответната Общинска служба по земеделие към съответната областна дирекция “Земеделие”. За повече информация посетете интернет страниците на Държавен фонд „Земеделие” и Областните дирекции “Земеделие”.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Национална агенция по вписванията

http://www.registryagency.bg/bg/

Регионална занаятчийска камара - София

http://www.rzk-sofia.com/

Регистър БУЛСТАТ

http://www.bulstat.bg/

4.6. Заплащане

В България има установена минимална месечна и часова работна заплата, която се определя всяка година от Министерския съвет. От 01.01.2021 г.  година тези стойности са съответно 650 лв. и 3,92 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Определят са също така и минимални осигурителни доходи за всички основни икономически дейности и групи професии.

Таблици с размерите на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) за работещите по трудов договор и за самоосигуряващите се може да бъде намерена на страницата на Национален осигурителен институт, секция „За потребителя”, „Информационни материали”. След приспадане на задължителните удръжки от работната заплата се формира така наречения „облагаем доход”, 10 % от който се дължи за данък общ доход. При брутна заплата от 2000 лв. (около 1000 евро) например, нетната заплата е около 1550 лв., а общо всички удръжки около 450 лв.

Обикновено трудовото възнаграждение се изплаща месечно, като е възможно това да става и седмично. Характерно е авансовото (при желание на работещия) плащане на част от месечното трудово възнаграждение. Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Възрастта на лицето по закон също не определя разлика при заплащането. При полагане на нощен труд се заплаща увеличение на трудовото възнаграждение, което се договаря от страните по трудовото правоотношение, като то не може да бъде по-малко от размерите, определени от Министерския съвет на Република България. При полагане на извънреден труд също се заплаща увеличение, уговорено между работника/ служителя и работодателя, но не по-малко от 50% за извънреден труд през работните дни, 75% за работа през почивните дни и 100% за работа през дните на официалните празници в Република България.

Социалните осигуровки и данъкът върху дохода се удържат месечно от трудовото възнаграждение и се внасят от работодателя в Националната агенция по приходите (НАП). Лицата, упражняващи свободна професия, внасят сами дължимите социални осигуровки и данъци. Връчването на фиш за заплата не е задължително, но всеки работник може да изисква такъв. Фишът показва брутното възнаграждение, направените удръжки и нетната заплата.

Линк към Национален осигурителен институт: https://noi.bg/

4.7. Работно време

В България работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.

По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, като продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа. Удължаването на работното време не може да е повече от 20 работни дни последователно и не повече от 60 дни през една календарна година.

Работодателят може също, поради особения характер на работата, да установява ненормиран работен ден за някои длъжности, при които случаи работниците са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. При ненормиран работен ден общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, определена в Кодекса на труда, а именно - 12 часа и 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време.. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.

В България работникът и работодателят могат да уговарят работа и за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), но това не е обичайно.

При гъвкаво работно време работодателят определя време за задължително присъствие на работниците и служителите, но часовете извън него могат да се отработят във всеки друг ден от седмицата. Начинът на отчитане на работното време се урежда в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

При полагане на нощен труд нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Като нощен се определя трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч., а за  лицата, ненавършили 16 години – от 20.00ч. до 06.00ч.

В рамките на работното си време работникът има право на една или няколко почивки, които не се включват в рамките на работното време. Почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

Намалено работно време се установява за:

  1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
  2.  работници или служители, ненавършили 18 години.

Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. При посоченото намаляване на работното време по ал. 1 и 2 на чл. 137 от Кодекса на труда, не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.

Повече информация за работното време може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи”, “Кодекси и закони”: https://www.mlsp.government.bg/

4.8. Отпуски (годишен отпуск, отпуск за отглеждане на деца и др.)

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, който е не по-малък от 20 работни дни. По-голям размер може да се уговаря с колективен трудов договор или с трудовия договор между работника и работодателя. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен законово установеният основен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Позволява се прехвърляне на част от отпуска за следващата година, но работодателят се задължава до средата на годината да осигури използването му. Ако работникът (служителят) постъпва на работа за първи път в живота си, той може да ползва платения си годишен отпуск, след като е придобил най-малко 4 месеца трудов стаж. Ако трудовият договор бъде прекратен преди работникът да натрупа 4 месеца стаж, той има право да получи обезщетение за полагащите се и неизползвани дни отпуск. Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината. Работникът/служителят има право и на неплатен отпуск, независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия си стаж.

Празничните дни, обявени за неработни в България са: 1 януари (Нова година), 3 март (Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник на Република България), 1 май (Ден на труда и на международната работническа солидарност), 6 май (Гергьовден, Ден на армията и храбростта), 24 май  (Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност), 6 септември (Ден на Съединението), 22 септември (Ден на независимостта на България), 1 ноември (Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения), 24 декември (Бъдни вечер), 25 и 26 декември (Рождество Христово, Коледа) и Велики петък, Велика събота и Великден-неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.. Тези видове отпуск се разрешават от здравните органи. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника/служителя се изплаща парично обезщетение.

Работничката/служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. След използване на отпуска поради бременност, раждане и осиновяване, майката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст. Със съгласието на майката този отпуск се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато те работят по трудово правоотношение.

Отделно от другите видове отпуск, служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се имат право да ползват еднократно и платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.

Има и други видове отпуск като тези за изпълнение на граждански, обществени и други задължения; за синдикални дейци; активна служба в доброволния резерв и др.

Повече информация за видовете отпуски и ползването им може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи”, “Кодекси и закони”: https://www.mlsp.government.bg/

4.9. Прекратяване на трудовите правоотношения

Заетостта може да бъде прекратена от работодателя или работника с или без предизвестие. Трудовият договор се прекратява писмено. Заетостта може да бъде прекратена без предизвестие, като най-разпространените случаи са прекратяване по взаимно съгласие на страните, когато трудовият договор е сключен за определена работа - със завършване на определената работа; с изтичане на уговорения срок; със завръщане на замествания на работа; когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме; с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса; със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;  със смъртта на работника или служителя; поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс; продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура; работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа; е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен и други, определени в Кодекса на труда случаи.

По-специфичните случаи, в които работникът (служителят) или работодателят могат да прекратят трудовия договор без предизвестие, са описани в Кодекса на труда (КТ). Работникът (служителят), както и работодателят могат да прекратят трудовия договор с писмено предизвестие до съответната страна. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор обикновено е 30 дни, а на срочен трудов договор - 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в следните случаи: при закриване на предприятието; при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при спиране на работа за повече от 15 работни дни; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките;  при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

При дисциплинарно уволнение работодателят не дължи предизвестие. Дисциплинарно уволнение може да се наложи при:  три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; системни нарушения на трудовата дисциплина и др. съгласно чл. 190 от Кодекса на труда

Повече информация за трудовоправните отношения може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи”, „Кодекси и Закони”.

През 2021 година жените се пенсионират на 61 г. и 8 месеца при поне 36 г. трудов стаж, а мъжете - на 64 г. и 4 месеца  при 39 г. стаж.  В случай, че лицата нямат право на пенсия по горните условия, те придобиват право на пенсия при навършване на 66 г. и 8 месеца , ако имат поне 15 години осигурителен стаж.

Освен пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата могат да получават, ако отговарят на посочените в Кодекса за социално осигуряване условия, и пенсии за инвалидност, наследствена пенсия /получавана от децата, преживелият съпруг и родителите/ и военно-инвалидна пенсия. Повече информация може да се намери на сайта на Националния осигурителен институт: https://www.noi.bg/

4.10. Представителство на работниците

Работниците и служителите имат право свободно да образуват по свой избор синдикални организации, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях.

Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище. Представителите на работниците и служителите имат право да бъдат информирани от работодателя, да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси. Представителите на работниците и служителите имат право и на достъп до всички работни места в предприятието или поделението.

Синдикалните организации могат, в рамките на закона, сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си. Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.   

Във всяко предприятие/фирма синдикалната организация може да сключи колективен трудов договор с работодателя.

За да бъдат национално признати, синдикалните организации трябва да отговарят на определени условия, описани в Кодекса на труда. Ако отговарят на тези условия, признаването им се извършва по тяхно искане от Министерския съвет и е в сила за срок 4 години. За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.  

Към момента най – популярните национално представени синдикални организации са Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерация на труда „Подкрепа”.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Конфедерация на независимите синдикати в България

http://ktrd.knsb-bg.org

Конфедерация на труда „Подкрепа”

http://podkrepa.org/

   

4.11. Трудови спорове - стачки

Уреждането на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище, са уредени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. В колективните трудови спорове работниците се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите - от съответните ръководители освен ако страните са упълномощили други органи или лица. Колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между работниците и работодателите или между техните представители по свободно определена от тях процедура. Работниците предявяват писмено исканията си и имената на своите представители в преговорите. Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж. Когато предявените искания не са уважени, работниците могат да обявят символична стачка - чрез носене или поставяне на подходящи знаци, протестни плакати, ленти, значки или други подходящи символи, без да преустановяват работа. Когато по колективния трудов спор не се постигне споразумение или работодателят не изпълни поети задължения към тях, работниците могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения. Решението за обявяване на стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците в съответното предприятие или поделение. Работниците или техният представител са длъжни да уведомят писмено работодателя или неговия представител най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката. Работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от един час. По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ начин.

Локаут - След обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, работодателят не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да: предотврати или преустанови стачката; осуети удовлетворяването на предявените искания. По време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници, включително изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, на мястото на стачкуващите за постигане целите по предходния член освен в описаните в закона изключения.

Линк към Националния институт за помирение и арбитраж: http://www.nipa.bg/

4.12 Професионално обучение

Професионалното обучение в контекста на Ученето през целия живот

Професионалното обучение в България се осъществява както в системата на

формалното образование и обучение, така и чрез редица форми на неформално обучение и самостоятелно учене.

Началното професионално обучение и продължаващото професионално обучение се свързват с придобиване на знания и умения по част от професия, на степен на професионална квалификация и на нови квалификации. Професионалното обучение се провежда от професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, висши училища,  лицензирани центрове за професионално обучение, организации на работодателите и служителите, неправителствени организации и др.

Голям дял професионални гимназии и професионални училища предоставят професионално обучение за възрастни и са лицензирали самостоятелни Центрове за професионално обучение. Националната агенция за професионално образование и обучение публикува на своя интернет сайт Регистър на лицензираните Центрове за професионално обучение.

Продължаващо професионално обучение за овладяване на специфични ключови или професионални компетентности, свързани с технологични процеси се предлага и в различни форми на неформално обучение от самите предприятия или компании.

Със Закона за професионалното образование и обучение се въвежда дуална система на обучение, която дава възможност за усвояване на практически професионални умения чрез работа. Учебното време при дуалната система се разделя между обучение по теория в професионално училище и работа във фирма.

В началото на всяка година правителството приема Национален план за действие по заетостта, в който се регламентира организирането и провеждането на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация по заявка на работодателя при условията и по реда на чл.63 от ППЗНЗ, както и план за обучение , провеждано от ДП „Българо-германски център за професионално обучение“

Финансиране на образованието и обучението се получава и по линия на европейските програми.

От началото на 2007 г. България има достъп до финансиране от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси». Приоритетните направления за развитие са свързани с: насърчаване на икономическата активност на безработни и неактивни лица; повишаване на производителността и адаптивността на заетите лица; подобряване на качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда; подобряване на достъпа до образование и обучение. Включването в програмата става чрез Агенцията по заетостта.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Национална агенция за професионално образование и обучение

http://www.navet.government.bg/

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”

http://esf.bg/

Център за развитие на човешките ресурси

http://www.hrdc.bg/

Агенция по заетостта

https://www.az.government.bg/bg/

 

5 Условия за живот

5.1. Политическа, административна и правна система

Република България е парламентарна република, начело на която стои Президент. Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години. След консултации с парламентарните групи той възлага на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той оглавява Министерския съвет, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

Законодателната власт и парламентарният контрол се осъществяват от Народното събрание, което се избира за срок от четири години. Съдебната власт е независима и се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, административни, военни и районни съдилища. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Полицията е част от изпълнителната власт /Министерство на вътрешните работи/ и има поделения в цялата страна.

За изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта, е създадена Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика.

Държавната политика по заетостта и обучението на възрастни по региони се осъществява от областните администрации, органите на местно самоуправление съвместно с териториалните поделения на Агенцията по заетостта, териториалните поделения на министерства, организации и социалните партньори.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Агенция по заетостта

www.az.government.bg

Областни администрации

http://www.self.government.bg/links/?tid=600399

   

5.2. Доходи и данъчно облагане

Съгласно данните на Националния статистически институт за четвъртото  тримесечие на 2020 г., брутният общ доход средно на домакинство е 3 734.97 лв., работната заплата средно на домакинство е 2106,86лв. месечно и средно 976.49 лв. месечно за едно лице, като основният източник на доход в България е от работна заплата. Други доходи се набавят от предприемачество, собственост, пенсии, продажби на имущество и др. Общо разходите средно на домакинство са 3 627.44 лв. месечно, а за едно лице 1 681,25 лв.месечно. От потребителските разходи най-голям дял има разходите за храна и безалкохолни напитки, следвани от разходите за жилища, вода, електроенергия и горива.

Традиционно високи са възнагражденията в IT сектора, при аутсорсинговите компании и при водещите компании в различните браншове.

Условията  и  правилата  за  плащането на данъци от физически лица и облагането  на положения  труд  са  установени  със  Закона  за  данъците  върху доходите  на физическите  лица.  Въпросите,  свързани  с  данъчното  облагане,  се  разглеждат  от  Националната агенция  по  приходите.

Обект на данъчно облагане в България са местните физически лица /лица, които имат постоянен адрес в България, или пребивават на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнени интереси се намира в България/ и чуждестранните физически лица.

Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, придобити от източници  в  България  и  в  чужбина,  а чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи, придобити от източници в Република България. Доходите от  труд, полаган  на  територията  на  България или от услуга, предоставяна в България, се  таксуват  като  придобити  от източник  в  България.

От 2008г. физическите лица в република България се облагат с т.нар. плосък данък от 10% като в определени случаи се ползват данъчни облекчения /напр. при доходи на лица с намалена над 50% работоспособност; при определени видове дарения. Данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация. 

Данъкът общ доход /доход от полагане на труд/ се удържа от месечната работна заплата и се внася от работодателя. Наетите на трудово правоотношение лица не е необходимо да подават в НАП никакви документи, ако дължат данък само върху доходите си от труд по трудово правоотношение. Ако имат доходи от други източници, те подават в Националната агенция по приходите годишна данъчна декларация. Няма необлагаем минимум, но има нормативно признати разходи, които се приспадат при определяне на данъчната основа.

Доходите от стопанска дейност на едноличните търговци (ЕТ), се облагат с годишна ставка от 15% като се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък.

На облагане с корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане подлежи: печалбата на местните юридически лица; печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията и печалбата от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество; печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България. Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, декларират с годишната данъчна декларация дължимите и внесените данъци върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. С декларацията те представят и финансов отчет с одитна заверка.

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Данъкът върху добавената стойност в България е със стандартна ставка 20%. С намалена данъчна ставка в размер на 9% се облага настаняването, предоставено от хотелиер, когато то е част от организирано пътуване, а с нулева данъчна ставка се облагат само изрично посочените в закона доставки (напр. доставка по обработка на стоки, доставка, свързана с международен стоков трафик и др.).

Повече информация за данъчната политика може да се намери на сайта на Министерство на финансите.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Национална агенция за приходите

http://www.nap.bg/

Министрество на финансите

https://www.minfin.bg/

   

5.3. Необходими средства за препитание

Цените на някои хранителни продукти, напитки и цигари в България са  сравнително ниски в сравнение с останалите държави – членки на ЕС/ЕИП, което допълнително прави страната удобна и достъпна за живот.

Ориентировъчните цени на някои основни нехранителни потребителски стоки за 2021 г. са както следва: Бензин А95Н –1.95 лв. за литър, Дизелово гориво – 2,00 лв. за литър, Автогаз – 1,02 лв. Електроенергия с две скали  – ок.0,20  лв. дневна и 0,11 лв. нощна за кВтч (цени за енергия и мрежови услуги). Цените на облекло и обувки варират в големи граници в зависимост от производителя, качеството и сезон /характерни са сезонни намаления/.

Цените на най-употребяваните в България хранителните продукти са по-ниски от цените в останалите европейски държави, напр. хляб /богато разнообразие от видове и грамаж/ - около 1,50 лв. за кг., сирене – м/у 8,00 и 11,00 лв.за кг, кашкавал – м/у 12,00 и 18,00 лв. за кг., прясно мляко – м/у 1,50 и 2,50 лв. за л., кисело мляко – около 2,50 лв. за л. Хранителните магазини са отворени ежедневно в различен времеви диапазон, като има и денонощни магазини. Големите вериги хранителни магазини отварят около 7:30 сутринта и някои от тях работят до 22:00.

Линк към Националния статистически институт: http://www.nsi.bg/bg

5.4. Социално осигуряване в България

5.4.1. Общи положения

Националният осигурителен институт (НОИ) е публична институция, която управлява държавното обществено осигуряване в Република България. НОИ администрира задължителното осигуряване за общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука и професионално заболяване, инвалидност, старост и смърт. Националният осигурителен институт е компетентната българска институция по прилагане на правилата за координиране на схемите за социална сигурност и международните договори в областта на социалното осигуряване по отношение на паричните обезщетения за болест, майчинство и помощите при смърт; паричните обезщетения за безработица; пенсиите за старост, инвалидност и наследствените пенсии.

Работниците и служителите са задължително осигурени за:

  • общо заболяване и майчинство (фонд "Общо заболяване и майчинство"),
  • инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (фонд "Пенсии"),
  • трудова злополука и професионална болест (фонд "Трудова злополука и професионална болест")и
  • безработица (фонд "Безработица")

 

Повече информация за Осигуряване на наети лица можете да видите на: https://www.nssi.bg/benefits/insurance/1914-onnl

 

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:

  • временна неработоспособност;
  • временна намалена работоспособност;
  • инвалидност;
  • майчинство;
  • безработица;
  • старост;
  • смърт.

Размерът на максималния месечен осигурителен доход се определя ежегодно в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2020 г. той е в размер 3000 лв. Максималният осигурителен доход е месечен и не е предвидено неговото пропорционално намаляване, когато лицата не са отработили всички работни дни в съответния месец. Това означава, че ако осигуреното лице работи само част от календарния месец и е получило доход в размер на 3000 лв., осигурителните вноски се дължат върху 3000 лв., а не пропорционално на отработените дни.

 

Повече информация за обхвата на осигуряването можете да видите на https://www.nssi.bg/benefits/insurance/1918-obhvat1

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и др. Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“, чл. 4, ал.3 от КСО). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Самоосигуряващите се лица текущо през годината внасят авансово осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. 

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., е в размер на 650 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които започват дейност през 2021 г. е също в размер на 650 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е 420 лв. 

Максималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2021 година е 3000 лева.

Повече информация за осигуряване на самоосигуряващите се лица и морските лица можете да видите на сайта на НОИ на https://www.nssi.bg/benefits/insurance/1913-singlel и на сайта на НАП на https://www.nra.bg/page?id=567

5.4.2. Парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

  • са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;
  • не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
  • не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на трудa.

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Определените за 2021 г. минимален и максимален размер на обезщетението са съответно 12,00 лв. и 74,29 лв.

Повече информация за парични обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване можете да видите на https://www.nssi.bg/benefits/benefits/101-unemployment/625-pokso

5.4.3. Парично обезщетение за временна неработоспособност

Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия:

  • към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение;
  • лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест;
  • да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.

Повече информация за парични обезщетения при временна неработоспособност можете да видите на https://www.nssi.bg/benefits/benefits/100-nerabotosposobnost/1861-povn13

5.4.4. Парични обезщетения за майчинство

При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:

  • парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок до 410 дни;
  • парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане за срок до 410 дни, когато не се ползва отпускът за бременност и раждане;
  • парични обезщетения при раждане на дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за срок до 15 дни;
  • парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни;
  • парични обезщетения за отглеждане на дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
  • парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до навършване 2-годишна възраст на детето, когато не се ползва отпускът за отглеждането му и др. случаи

За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател;
  • да им е разрешен съответният вид отпуск.

Повече информация за Парични обезщетения за майчинство можете да видите на https://www.nssi.bg/benefits/benefits/100-nerabotosposobnost/1860-ma13

5.4.5. Пенсия за осигурителен стаж и възраст

За да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31.12.2020 г., осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж.

През 2021 година жените се пенсионират на 61 г. и 8 месеца при поне 36 г. трудов стаж, а мъжете - на 64 г. и 4 месеца  при 39 г. стаж.  В случай, че лицата нямат право на пенсия по горните условия, те придобиват право на пенсия при навършване на 66 г. и 8 месеца , ако имат поне 15 години осигурителен стаж.

Повече информация за условията за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст можете да видите на сайта на НОИ на https://www.nssi.bg/pensions/grantpensions/1854-posv13

Освен пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата могат да получават, ако отговарят на посочените в Кодекса за социално осигуряване условия, и пенсии за инвалидност, наследствена пенсия /получавана от децата, преживелият съпруг и родителите/ и военно-инвалидна пенсия. Повече информация може да се намери на сайта на Националния осигурителен институт на https://www.nssi.bg/pensions/grantpensions

5.4.6. Пренос на осигурителни права

Националните схеми за социална сигурност в държавите – членки се различават значително, но в разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност не се предвижда тяхното хармонизиране, т.е. не се предвижда националните социално – осигурителни системи да бъдат заместени с единна европейска система. Разпоредбите на ЕС предвиждат тяхното координиране. Всяка държава – членка е свободна да решава кой подлежи на осигуряване, съгласно нейното законодателство, какви обезщетения се отпускат и при какви условия. Разпоредбите за координация определят общите правила, които трябва да бъдат спазвани от всички национални институции за социална сигурност, за да се гарантират правата на европейските граждани, които работят, пребивават ли имат престой в друга държава - членка. 

Действат европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009. Основните принципи за пренос на осигурителни права са:

  • Служителят/работникът се осигурява съгласно законодателството само на една страна и плаща вноски само в една страна. Институциите за социална сигурност решават законодателство на коя държава се отнася до него.
  • Служителят/работникът трябва да се информира правилата на коя държава се отнасят за него.
  • Служителят/работникът  има същите права и задължения като гражданите на страната, в която той се осигурява. Това е известно като принцип на равно третиране и недискриминация.
  • Когато служителят/работникът подаде заявление за обезщетение, ако е необходимо предходните  му периоди на осигуряване, трудов стаж и пребиваване в други страни могат да се вземат под внимание
  • Ако служителят/работникът има право на парично обезщетение в дадена страна, по принцип може да го получава дори ако живее в друга страна. Това е известно като принцип на прехвърляемост.

Осъвременената координация на социалната сигурност в ЕС засяга всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки – граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

Включени в приложното поле на Регламент № 883/2004 са осигурителни плащания за:

  • обезщетения за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за отглеждане на малко дете от бащата, но не и обвързаното с доходите социално и медицинско подпомагане, тъй като то не зависи от предишни вноски в системата за социална сигурност;
  • обезщетения за старост, за преживяло лице и обезщетения за инвалидност;
  • обезщетения при трудова злополука и професионални заболявания;
  • помощи при смърт;
  • предпенсионни обезщетения, обезщетения за безработица, семейни обезщетения;
  • специални независещи от вноски парични обезщетения, които не могат да бъдат прехвърляни в чужбина.

„Структурираните електронни документи” (СЕД)  заместват използването на Е-Формулярите. Те се издават на основание Регламент № 883/04 г. и Регламента по неговото приложение № 987/09 г. като служат за удостоверение на факти необходими за ползване на правата по тези регламенти. Разменят сесамо между институциите на държавите-членки, не се попълват, пренасят и удостоверяват от частни лица, нито от други държавни институции, които не са включени в прилагането на регламентите. Легална дефиниция на СЕД се съдържа в чл. 1, буква „г” от Р 987/09 г. „документ структуриран във формат предназначен за електронен обмен на информация между държавите членки”.

В преходния период между 1 май 2010 г. и въвеждането на системата за електронен обмен на документи EESSI могат да се използват хартиени версии на СЕД.

При разглеждане на административни преписки с трансграничен елемент институциите за социална сигурност обменят информация с институциите на други държави членки. Когато информацията се обменя пряко между институции се използват Структурирани електронни документи (СЕД).

Когато необходимата информация се издава от институция на конкретното заинтересовано лице, се използват преносими документи (ПД) във вид на формуляри на хартиен носител (като за в бъдеще се предвижда той да бъде заменен от електронен).

За да ползва своите права по регламентите за социална сигурност - № 883/04 г. и № 987/09 г., лицето следва да представи въпросните формуляри пред институцията на чуждата държава членка.

Списък на преносимите документи:

A1 - Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя

DA1 - Право на получаване на здравни грижи при осигуряване за трудови злополуки и професионални болести

S1 - Регистрация за ползване на здравни грижи

S2 - Право на планирано лечение

S3 - Медицинско лечение за бивш пограничен работник в предишна държава на заетост

U2  - Запазване на правото на обезщетение за безработица

U3  - Обстоятелства, които биха могли да повлияят на правото на обезщетения за безработица

5.4.7. Европейска здравноосигурителна карта

Това е безплатна карта, която в случай на нужда ви дава достъп до държавно медицинско обслужване по време на временен престой в някоя от 27-те държави от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария при същите условия и на същите цени (безплатно в някои държави) като хората, осигуряващи се в съответната държава. Обхванатите услуги включват например услуги, предоставяни във връзка с хронични или съществуващи заболявания, както и във връзка с бременност и раждане.

Картата се издава от вашия национален доставчик на здравноосигурителни услуги.

Внимание — Европейската здравноосигурителна карта:

  • не замества пътническата застраховка. Тя не покрива частно здравно обслужване или разходи като полет за връщане у дома или изгубени/откраднати вещи,
  • не покрива разходите ви, ако пътувате в чужбина специално с цел получаване на лечение,
  • не гарантира безплатно обслужване. Тъй като здравноосигурителната система на всяка държава е различна, услуги, които не се заплащат у дома, може да не са безплатни в друга държава.

Моля, имайте предвид: когато промените обичайното си местопребиваване, като се преместите в друга страна, трябва да се регистрирате с формуляр S1, а не да използвате ЕЗОК, за да получавате медицинска помощ в новата страна.

Повече информация можете да видите на сайта на Национална здравноосигурителна каса на https://www.nhif.bg/ 

 

5.5. Здравна система

Здравеопазването в България се организира и ръководи от Министерството на здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ управлява разходването на вноските за здравни дейности. Здравните вноски са задължителни за лицата, работещи по трудово правоотношение или самонаети и се удържат месечно от заплата и се внасят директно от работодателя /за лицата, наети по трудово правоотношение/ заедно с другите дължими вноски за социално осигуряване. Самонаетите лица внасят здравните си осигуровки сами.

Осигурените граждани имат право да ползват услугите на медицински професионалисти, както и на лечебни и здравни заведения, сключили договор със здравноосигурителната каса.

Извънболничната медицинска помощ (с изключение на спешната помощ) се осъществява от частни физически или юридически лица, които подписват рамкови договори с НЗОК. Всички здравно осигурени лица избират свой личен лекар /общопрактикуващ лекар/, когото посещават при нужда. Ако съответният личен лекар не е специалист, компетентен за лекуването на конкретната болест, той издава на болното лице направление за прием при специалист, работещ с Националната здравноосигурителна каса. При посещението при личния лекар, както и при посещение при специалист, въз основа на издадено от личния лекар направление, се заплаща само потребителска такса в размер на 2,90 лв. За всеки ден престой в болнично заведение се заплащат 5,80 лв., но за не повече от 10 дни годишно. Деца до 18-годишна възраст, бременни, неработещи членове на семейството, военнослужещи и някои други категории лица са освободени от заплащане на тези такси.

Лицата, които не са осигурени, заплащат, освен потребителската такса, и стойността на оказаната им медицинска помощ.

В България функционират голям брой частни специализирани кабинети и клиники. При посещение за консултации и/или лечение в тях пациентът заплаща за съответния преглед и/или лечение, независимо дали е здравно осигурен. Повече информация за здравното осигуряване и условията за ползване на здравни услуги в България може да се получи на сайта на Министерство на здравеопазването и на сайта на Националната здравноосигурителна каса.

При необходимост от спешна медицинска помощ се обадете на телефон 112.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Министерство на здравеопазването

https://www.mh.government.bg

Национална здравноосигурителна каса

https://www.nhif.bg/

   

5.6. Образователна система

Образователната система в България включва основно, средно и висше образование. Образованието е задължително от 6-годишна до 16-годишна възраст. Задължителна е детската градина за деца, навършили 5 години.  Децата от 10 месеца до 3-годишна възраст могат да посещават детски ясли, а децата от 3 години до 5 години– детски градини /държавни, общински и частни/. Издръжката на децата в държавните и общинските детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет. Родителите заплащат такси в размери, определени от съответната община. Две години преди детето да  постъпи в 1-ви клас, но не по-рано от годината, в която навършва 5 години, е задължително то да посещава  подготвителни групи към детските градини или подготвителни класове в училище.

Училищното образование според степента си е основно и средно, а според съдържанието - общо и професионално. Основното образование се осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VII клас включително. Свидетелство за основно образование се получава след завършен VII клас и дава право за продължаване на образованието. Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома, която дава право за продължаване на образованието. Знанията и уменията на учениците се оценяват по шестобалната система.

Обучение за придобиване на висше образование се организира след завършено средно образование. Висшите училища в България са държавни и частни. Те биват университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Приемането на студенти във висшите училища се извършва след полагане на конкурсен изпит. Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет и се внасят на равни вноски. 

Училищното образование в България е безплатно за ученици в задължителна училищна възраст, които са деца на граждани на държави - членки на Европейския съюз, държавите по договора за  Европейското икономическо пространство и Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България.

Повече информация е достъпна на сайта на Министерството на образованието и науката: http://www.mon.bg/

5.7. Културен и обществен живот

В България, както и във всички други европейски страни има разнообразни условия за културен и социален живот. В свободното си време българите често посещават заведения, в които се предлагат  храна и напитки. Много от българските продукти и ястия са известни по света. Българската кухня и напитки имат свои почитатели и сред най-изисканите гастрономи и дегустатори. Широка популярност в света има българското кисело мляко и вино. Повечето традиционни български ястия са свързани с мит, вярване или обред, което ги прави екзотични и неповторими.

Ако живеете в България, разбира се може да отдадете свободното си време на четене на книги, ходене на дискотеки или концерти, на кино, театър, опера, балет или изложби, пътешествия в страната /има доста интересни природни забележителности/, посещаване на спортни състезания, спортуване. В страната има много исторически музеи, читалища, културни домове и библиотеки. Театри има в по-големите градове. Малка част от тях са държавни, повечето са общински, нараства броя и на частните трупи. Има куклени театри, опери и оперети, балетни театри и трупи, театри на пантомимата, кафе-театри, вариетета, нощни и музикални клубове. Във всеки град има поне един стадион, множество спортни площадки, тенис кортове и зали за спортуване и фитнес.

На територията на страната може да се слушат множество радиостанции и да се гледат национално разпространявани и множество кабелни и сателитни телевизионни канали.

България е страна с богато културно наследство. Голям брой културни паметници са защитени от ЮНЕСКО – Рилски манастир, Свещарска гробница, Казанлъшка гробница, Боянската църква в гр. София, Ивановски скални църкви край гр. Русе, исторически резерват в гр. Несебър, резерват „Мадара”. В списъка на ЮНЕСКО са включени и национални паркове „Централен Балкан” и „Пирин” и биосферен резерват „Сребърна”.

С разнообразната си и невероятно красива природа страната предлага и прекрасни условия за туризъм и отдих в добре познатите планински и морски курорти. Все по-популярни и достъпни стават спортове като голфът, скалното катерене, безмоторното летене, гребане, яздене и др.

Тютюнопушенето на закрити обществени места е напълно забранено.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Официален туристически портал на България

http://www.bulgariatravel.org/bg

Министерство на културата

http://mc.government.bg/

   

5.8. Частен живот (раждане, брак, смърт)

Раждане

Всяко новородено дете получава Удостоверение за раждане, в което се вписва и Единен граждански номер. Същото се издава на територията на населеното място, където е родено детето, като се изискват документите за самоличност на двамата родители.

Брак

В България за законен се признава сключен граждански брак. Същият се сключва по взаимно съгласие на мъжа и жената, дадено лично пред длъжностното лице. Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години, а по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето.

Желаещите да встъпят в граждански брак трябва да заявят това в общината най-малко 30 дни преди датата на сключване на брака. Необходимите документи за встъпване в брак са: документи за самоличност, декларация за това, че не съществуват пречки за сключване на брак и медицинско свидетелство. За сключване на брака са необходими двама свидетели, които да потвърдят, че бъдещите младоженци сключват брак по собствено желание.

Смърт

Смъртта се потвърждава писмено от лекар, който издава смъртен акт. Когато смъртта е настъпила при неизяснени обстоятелства, се уведомява полицията и е възможно извършване на аутопсия.

5.9. Транспорт

В България има развита транспортна система за всички видове транспорт – сухоземен, воден, въздушен. Морски транспорт може да се ползва на Черноморието /източна България/ – най-големите черноморски пристанища са в градовете Варна и Бургас, и по поречието на р. Дунав /северна България/. Най-голямото летище се намира в столицата София. Летища има и в Пловдив, Варна и Бургас.

Предвижването в рамките на всяко по-голямо населеното място може да се осъществява с личен автомобил, такси, маршрутно такси, градски транспорт. Трамвай и метро има само в столицата София. В градския транспорт пътниците над 7-годишна възраст трябва да имат редовно издаден билет, карта или друг транспортен документ. Пътник с редовен транспортен документ има право да носи със себе си багаж не надвишаващ 60x40x40 см. В специални транспортни офиси се продават транспортни карти за един ден или за по-дълъг период, в някои случаи такива карти се продават и на будки на спирките на градския транспорт. Единични билети нормално могат да се закупят и от водача на превозното средство. Цената на единичните билети е в рамките на 1.00 лв до 1.60 лв. в зависимост от големината на населеното място.

Предвижването от едно населено място в друго може да се осъществява, освен с личен автомобил, с автобус или влак. Официално разписание на влаковете в България може да се намери на интернет страница на БДЖ. Повече информация за междуградските автобусни връзки е достъпна и на сайта на Централна автогара.

В почти всеки град има охраняеми паркинги, където срещу заплащане на такса личното превозно средство може да бъде оставено под наблюдение.

В по-големите градове се предлагат и услуги за наемане на автомобили. Гишета за наемане на кола има и в зала “пристигащи” на летище София. Възможности за наемане на кола могат да се проверят на различни сайтове.

Полезни линкове:

Заглавие / име

URL

Български държавни железници/БДЖ/

www.bdz.bg

Автогари

http://www.avtogari.info/

Летище София

https://www.sofia-airport.bg/

6. Стажове (Traineeships)

6.1. Описание

Легална дефиниция на стажуването се съдържа в Кодекса на труда. Стажуването е изпълнение на работа под наставничеството на работодателя или на определено от него лице - наставник, с цел усвояване на практически умения по придобита професия или специалност. Това е вид трудово правоотношение между работодател и  лице на възраст до 29 години, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност.

Договорът се сключва за работа на длъжност, която съответства на придобита от лицето квалификация. С договора се определят начинът и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения, името и длъжността на наставника, времетраенето на договора, което не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца, както и други условия, свързани със стажуването.

Наредбата за студентските стажове в държавната администрациярегламентират неплатени стажове за студенти в централни, областни и общински администрации.  Цели се осигуряване на възможност за придобиване на практически опит, знания и умения, които да допълват теоретичното обучение на студентите. Продължителността на тези стажове е м/у 10 и 45 работни дни. Всеки стажант се обучава под ръководството на наставник като се изготвя индивидуален план с конкретни задачи. В края на стажа студентите получават удостоверение и описание на придобитите умения.

Понятието „стаж” извън смисъла на определението в Кодекса на труда, се използва за обозначаването на краткосрочни, често летни практики, предлагани от частни компании. Кандидатите в този случай са ученици или студенти и е възможно да не получават възнаграждение по време на тези практики.

Обект на програма „Старт на кариерата” са младежи до 29 г. без трудов стаж по специалността, които са завършили висше образование (дипломирани) и са регистрирани в дирекции „Бюро по труда”. Работодатели са публични администрации. Младежите се назначават на трудово правоотношение за срок от 12 месеца и получават възнаграждение за периода на стажа..

В България няма една единствена институция, която да е отговорна за организирането на стажове или за събирането на офертите за стажуване на едно място. 

За субсидирани места за стажуване отговарят съответните ведомства, които реализират такива програми /например Агенция по заетостта/.

Редица  частни компании с традиции в стажуването и чиракуването имат собствени стажантски програми, финансирани от самите тях и информация за офертите за стажуване може да се намери на техните сайтове.

Стажуването е форма на трудово правоотношение между работодател и работник, т.е. подчинява се на законовите изисквания за сключване, регистриране и изпълнение на трудов договор.

Стажанти могат да бъдат младежи със завършено средно (професионално или профилирано) обучение или висше образование, които са на възраст до 29 години. Договорът се сключва за работа на длъжност, която съответства на придобита от лицето квалификация. Специфичното при този вид трудов договор е наличието на наставник. Наставникът е определено от работодателя лице от същото предприятие, което притежава квалификация по същата или сходна професия, по която ще се провежда стажуването, и не по-малко от три години трудов стаж или професионален опит по тази професия. Отношенията между работодателя и наставника се уреждат с допълнително споразумение към трудовия му договор, в което се определят разпределението на работното време и други условия за изпълнение на наставничеството.

По време на стажуването се изплаща трудово възнаграждение, което не може да е по-ниско от определените минимални осигурителни прагове за съответната длъжност и степен на образование.

В случаите на субсидирани от държавата места за стажуване, размерът на трудовото възнаграждение се определя от съответната мярка или програма.

Държавата подпомага и насърчава стажуването по специфични мерки и програми, финансирани от националния бюджет въз основа на Закона за насърчаване на заетостта. Програми, които предвиждат стажуване и последваща заетост се реализират и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, финансирана от ЕСФ (http://ophrd.government.bg/). Например, през 2015 г. стартира схема „Младежка заетост”, която действа и към 2021 г. Младежите до 29 г. със средно или висше образование и без професионален опит по придобитата специалност,  регистрирани в ДБТ, могат да стажуват при работодатели със „стажантски договор” до 6 месеца.

Неплатени стажове за студенти се организират централизирано и протичат основно в периода 1 юли -30 септември. За цялостния процес за набиране на оферти от институции и кандидатури на младежи, както и за извършването на класирането на кандидатите отговаря администрацията на Министерски съвет. Създадена е онлайн платформа, на която се обявяват вакантните позиции за стажуване и се подават кандидатури: www.staj.government.bg  

Допустимост: Всяко лице – гражданин на държава от ЕИП, което отговаря на посочените условия /младеж до 29-годишна възраст, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност/ може да сключи   трудов договор за стажуване с български работодател. В повечето случаи от съответното лице – стажант се очаква да владее на добро ниво български език.

Няма законови пречки младежите от държавите от ЕИП да бъдат включени и в национални програми и мерки за стажуване по условията на Закона за насърчаване на заетостта  или по проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. За целта те трябва да имат регистрация в бюро по труда по местоживеене, съответно да имат издаден от съответната община документ за настоящ /временен/ адрес. За доказване на придобитата в друга държава професия/специалност е необходим легализиран превод на български език на получената диплома.

За неплатен стаж в държавната администрация  могат да кандидатстват български студенти, които се обучават в български или в чуждестранни висши училища, както и чуждестранни студенти, които се обучават в български висши училища. 

Стажовете, обявени от отделни работодатели по техни собствени програми, имат различни изисквания.

Изпълнение: В България са предприети стъпки за осигуряване на качествено стажуване извън рамките на формалното професионално обучение.

Съгласно промени от 2014г. в Кодекса на труда, е въведено сключване на трудов договор за стажуване. Българското законодателство изисква писмен трудов договор, в който се съдържат клаузи относно условията на труд, работно време, почивки, отпуски, осигуряване, предсрочно прекратяване и т.н.

Договорът за стажуване има специфични особености:  продължителността му е между 6 и 12 месеца, което се счита за разумна продължителност и е в съответствие с националните практики; може да се сключи само веднъж за едно лице –след това, ако работодателят желае да задържи лицето ще трябва да сключи нормален трудов договор; работата се извършва под надзора и напътствията на наставник с три годишен опит по съответната специалност, което допринася за осигуряване на качествено стажуване.

Използват се европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-конкретно Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, през програмния период 2014—2020 г., и Инициативата за младежка заетост,  за повишаване на броя и качеството на стажовете, включително посредством ефективни партньорски взаимоотношения с всички заинтересовани страни. 

През м. юли 2014г. влезе в сила и Наредба за студентски стажове в държавната администрация, с които стажове се цели осигуряване на възможност за придобиване на практически опит, знания и умения, които да допълват теоретичното обучение на студентите. Продължителността на тези стажове е м/у 10 и 45 работни дни и те са неплатени. Всяка администрация осигурява на стажанта условия за провеждане на стажа, включително работно място и необходимите материални ресурси, а при неприсъственото провеждане на стажа - осъществяването на контакт със стажанта най-малко 2 пъти седмично. Всеки стажант се обучава под ръководството на наставник като се изготвя индивидуален план с конкретни задачи, свързани с професионалното направление, по което той се обучава. В края на стажа студентите получават удостоверение и описание на придобитите умения.

Трудовият договор за стажуване има същата сила и правно основание като нормалния трудов договор, т.е всички стажанти, наети чрез такъв договор, получават трудово възнаграждение съобразно с минималните осигурителни прагове; заплащат дължимите осигурителни вноски и данъци и работодателят е длъжен в 3-дневен срок от сключване на договор и в 7-дневен срок от прекратяването му да направи необходимата регистрация и уведомление в Националната агенция за приходите (НАП). Работата по този договор се зачита за трудов стаж.

За провеждане на стаж в държавната администрация се подписва споразумение между студент и ръководителя на съответната администрация. Студентските неплатени стажове в държавната администрация не се зачитат за трудов и осигурителен стаж.

6.2. Информация за кандидатите

В България няма една единствена институция, която да е отговорна за организирането на стажове или за събирането на офертите за стажуване на едно място.

Информация за места за стажуване може да се намери напр.на:

Университетските кариерни центрове: -Софийски университет  -  https://career.uni-sofia.bg/

-Технически университет- София - http://career.tu-sofia.bg/

-Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ – София - http://iccd.unwe.bg/

-Икономически университет- Варна -http://www.ahcapital.eu/

-Технически университет- Варна- http://www.careercenter.tu-varna.bg/

-Пловдивския университет - https://careers.uni-plovdiv.bg/

-Югозападен университет "Неофит Рилски" – Благоевград - http://career.swu.bg/

-Русенски университет  - http://www.uni-ruse.bg/Centers/TSKR

-Великотърновски университет  - http://www.uni-vt.bg/1/?zid=116

Портала за студентски стажове в държавната администрация, на който се публикуват оферти за неплатените стажове  - http://staj.government.bg/

Частни сайтове с обяви за работа, на които се публикуват и стажантски позиции: www.jobs.bg, www.jobtiger.bg, www.itjobs.bg  www.rabota.bg, http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/stazhove/

Стажантски позиции се обявяват и на сайтовете на различни компании.

По субсидирани програми – оферти за стажанти могат да бъдат намерени в локалните бюра по труда и на страницата на Агенция по заетостта www.az.government.bg

Програмата „Младежка заетост”, изпълняване от Агенция по заетостта може да бъде видяна тук: https://www.az.government.bg/pages/ophrd-2014-2020-procedura-mladezhka-zaetost/

Съгласно българското законодателство стажантите сключват трудов договор и получават трудово възнаграждение.

Съществуват възможности за работодателите да кандидатстват за субсидиране от държавния бюджет и/или ЕСФ на обявени от тях стажантски позиции. Информация за стажантските позиции в рамките на субсидирани мерки и програми кандидатите могат да получат на сайта на Агенция по заетостта www.az.government.bg, на сайта Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” www.esf.bg или в бюрата по труда.

6.3 Информация за работодателите

Стажантските оферти могат да се обявят чрез:

Университетските кариерни центрове: -Софийски университет https://career.uni-sofia.bg/

-Технически университет- София - http://career.tu-sofia.bg/

-Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ – София - http://iccd.unwe.bg/

-Икономически университет- Варна - http://www.ahcapital.eu/

-Технически университет- Варна- http://www.careercenter.tu-varna.bg/

-Пловдивския университет - https://careers.uni-plovdiv.bg/

-Югозападен университет "Неофит Рилски" – Благоевград - http://career.swu.bg/

-Русенски университет  - http://www.uni-ruse.bg/Centers/TSKR

-Великотърновски университет  - http://www.uni-vt.bg/1/?zid=116

Частни сайтове с обяви за работа, на които се публикуват и стажантски позиции:: www.jobs.bg, www.jobtiger.bg, www.itjobs.bg, www.rabota.bg, http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/stazhove/

По субсидирани програми – чрез локалните бюра по труда и на страницата на Агенция по заетостта www.az.government.bg

Националният EURES сайт – https://eures.bg също има функции за обявяване на свободно работни места и кандидатстване в рамките на самия сайт.

Съществуват възможности за работодателите да кандидатстват за субсидиране от държавния бюджет и/или ЕСФ на обявени от тях стажантски позиции. Информация за субсидирани мерки и програми работодателите могат да получат на сайта на Агенция по заетостта www.az.government.bg , на сайта  Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” www.esf.bg или в бюрата по труда.

7 Трудови договори за „обучение по време на работа” и за придобиване на квалификация (Apprenticeships)

7.1. Информация за кандидатите

В Кодекса на труда, освен стажуването, са уредени и трудови договори за „обучение по време на работа” и за придобиване на квалификация.

С трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят - да я усвои.

Друг специфичен вид трудов договор е за придобиване на квалификация. Работодателят може да сключи договор с лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение за придобиване на квалификация. Задълженията на работодателя са да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението и след завършване на обучението да приеме обучаващия се на работа по придобитата квалификация за уговорения от страните срок, който не може да бъде по-дълъг от 6 години. Обучаващият се на свой ред се задължава да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация и да работи при работодателя в уговорения срок.

Легална дефиниция на договорите за обучение по време на работа и договор за придобиване на квалификация се съдържа в Кодекса на труда

С трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят - да я усвои.

Друг специфичен вид трудов договор е за придобиване на квалификация. Работодателят може да сключи договор с лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение за придобиване на квалификация. Задълженията на работодателя са да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението и след завършване на обучението да приеме обучаващия се на работа по придобитата квалификация за уговорения от страните срок, който не може да бъде по-дълъг от 6 години. Обучаващият се на свой ред се задължава да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация и да работи при работодателя в уговорения срок.

С договора за обучение по време на работа се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, в които времетраенето се определя съгласно съответните учебни планове. С договора страните определят и срока, през който работникът или служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години. През време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

По време на обучението чрез работа учениците в дуалната система на обучение също получават възнаграждение.

Резултатът от обучението по договора за обучение по време на работа се установява чрез изпит на работника или служителя, който се провежда при условия и по ред, определени от работодателя.

При обучение за придобиване на професионална квалификация изпитът се провежда при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

При успешно полагане на изпита на работника или служителя се издава документ, който удостоверява придобитите знания и умения. При обучение за придобиване на професионална квалификация резултатите от обучението се удостоверяват при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

Обучението по време на работа е една от формите за заетост, включени в проект „Младежка заетост”, изпълняван от Агенция по заетостта. Подробности за проекта можете да видите тук: https://www.az.government.bg/pages/ophrd-2014-2020-procedura-mladezhka-zaetost/

Всяко лице – гражданин на държава от ЕИП може да сключи трудов договор за обучение по време на работа с български работодател. В повечето случаи от съответното лице се очаква да владее на добро ниво български език.

Няма законови пречки младежите от държавите от ЕИП да бъдат включени и в национални програми и мерки за стажуване или обучение по време на работа по условията на Закона за насърчаване на заетостта или по проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. За целта те трябва да имат регистрация в бюро по труда по местоживеене, съответно да имат издаден от съответната община документ за настоящ /временен/ адрес. За доказване на придобитата в друга държава професия/специалност е необходим   легализиран превод на български език на получената диплома.

Обучението по време на работа е една от формите за заетост, включени в проект „Младежка заетост”, изпълняван от Агенция по заетостта. Подробности за проекта и условията за допустимост на кандидатите можете да видите тук: https://www.az.government.bg/pages/ophrd-2014-2020-procedura-mladezhka-zaetost/

Трудовият договор за обучение по време на работа има същата сила и правно основание като нормалния трудов договор, т.е всички служители, наети чрез такъв договор, получават минимум 90% от минималната работна заплата; заплащат дължимите осигурителни вноски и данъци и работодателят е длъжен в 3-дневен срок от сключване на договор и в 7-дневен срок от прекратяването му да направи необходимата регистрация и уведомление в Националната агенция за приходите (НАП). Работата по този договор се зачита за трудов стаж.

В България няма една единствена институция, която да е отговорна за организирането на стажове или обучение по време на работа.

Информация за места за стажуване може да се намери напр.на:

Университетските кариерни центрове:

- Софийски университетhttps://career.uni-sofia.bg/

- Технически университет- София - http://career.tu-sofia.bg/

- Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ – София - http://iccd.unwe.bg/

- Икономически университет- Варна - http://www.ahcapital.eu/

- Технически университет- Варна- http://www.careercenter.tu-varna.bg/

- Пловдивския университет - https://careers.uni-plovdiv.bg/

- Югозападен университет "Неофит Рилски" – Благоевград - http://career.swu.bg/

- Русенски университет - http://www.uni-ruse.bg/Centers/TSKR

- Великотърновски университет - http://www.uni-vt.bg/1/?zid=116

Портала за студентски стажове в държавната администрация, на който се публикуват оферти за неплатените стажове - http://staj.government.bg/

Частни сайтове с обяви за работа, на които могат да бъдат публикувани и позиции за стажуване или обучение по време на работа: www.jobs.bg, www.jobtiger.bg, www.itjobs.bg, www.rabota.bg, http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/stazhove/

Стажантски позиции се обявяват и на сайтовете на различни компании.

По субсидирани програми – оферти за стажанти и обучение по време на работа могат да бъдат намерени в локалните бюра по труда и на страницата на Агенция по заетостта www.az.government.bg

Обучението по време на работа е една от формите за заетост, включени в проект „Младежка заетост”, изпълняван от Агенция по заетостта. Подробности за проекта можете да видите тук: https://www.az.government.bg/pages/ophrd-2014-2020-procedura-mladezhka-zaetost/

Съгласно българското законодателство работниците, наети по договори за обучение по време на работа или договор за придобиване на квалификация сключват трудов договор и получават трудово възнаграждение.

Съществуват възможности за работодателите да кандидатстват за субсидиране от държавния бюджет и/или ЕСФ на обявени от тях позиции. Информация за субсидирани мерки и програми кандидатите могат да получат на сайта на Агенция по заетостта www.az.government.bg, на сайта  Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” www.esf.bg или в бюрата по труда.

Обучението по време на работа е една от формите за заетост, включени в проект „Младежка заетост”, изпълняван от Агенция по заетостта. Подробности за проекта можете да видите тук: https://www.az.government.bg/pages/ophrd-2014-2020-procedura-mladezhka-zaetost/

7.2. Информация за работодателите

Оферти за обучение по време на работа или договор за придобиване на квалификация могат да се обявят чрез:

Университетските кариерни центрове:

- Софийски университет  -  https://career.uni-sofia.bg/

- Технически университет- София - http://career.tu-sofia.bg/

- Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ – София - http://iccd.unwe.bg/

- Икономически университет- Варна - http://www.ahcapital.eu/-

-Технически университет- Варна- http://www.careercenter.tu-varna.bg/

- Пловдивския университет - https://careers.uni-plovdiv.bg/

- Югозападен университет "Неофит Рилски" – Благоевград - http://career.swu.bg/

- Русенски университет  - http://www.uni-ruse.bg/Centers/TSKR

- Великотърновски университет  - http://www.uni-vt.bg/1/?zid=116

Частни сайтове с обяви за работа: www.jobs.bg, www.jobtiger.bg, www.itjobs.bg, www.rabota.bg, http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/stazhove/

По субсидирани програми – чрез локалните бюра по труда и на страницата на Агенция по заетостта www.az.government.bg

Националният EURES сайт – https://eures.bg също има функции за обявяване на свободно работни места и кандидатстване в рамките на самия сайт.

Съществуват възможности за работодателите да кандидатстват за субсидиране от държавния бюджет и/или ЕСФ на обявени от тях стажантски позиции или обучение по време на работа. Информация за субсидирани мерки и програми работодателите могат да получат на сайта на Агенция по заетостта www.az.government.bg, на сайта Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” www.esf.bg или в бюрата по труда, както и на сайта на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж ” http://sf.mon.bg/  по отношение на практики за студенти.

Обучението по време на работа е една от формите за заетост, включени в проект „Младежка заетост”, изпълняван от Агенция по заетостта. Подробности за проекта можете да видите тук: https://www.az.government.bg/pages/ophrd-2014-2020-procedura-mladezhka-zaetost/

 EURES МРЕЖАТА В БЪЛГАРИЯ

Агенция по заетостта е член на EURES мрежата от 01.01.2007г. Към момента в България работят 24 обучени на европейско ниво EURES съветници и множество EURES асистенти. В централно управление на АЗ функционира отдел „EURES Национален координационен офис”, в което работят Националният координатор на мрежата и EURES консултанти.

Към интернет страницата на АЗ има създаден национален EURES сайт www.eures.bg, на който търсещите работа лица и работодатели могат да се регистрират с цел търсене на работа/намиране на работна сила. На сайта се публикуват работните места, изпратени директно до българските съветници от съветници от други държави членки, предстоящи събития, организирани по линия на EURES в страната, публикуват се новини.

Информация за EURES персонала и държавите, за които те отговарят може да намерите тук:http://eures.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=147&Itemid=720&lang=bg

Важни интернет адреси и тел. номера в България

www.government.bg/ - Министерски съвет на Република България

www.ec.europa.eu/eures - Портал за европейска мобилност EURES

www.az.government.bg - Агенция по заетсотта

www.eures.bg - Българския EURES сайт към страницата на Агенцията по заетостта

www.mlsp.government.bg - Министерството на труда и социалната политика

http://www.gli.government.bg/ - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"

www.nacid.bgНационален център за информация и документация

http://europass.cedefop.europa.eu – ЕВРОПАС /бланки на документи при кандидатстване за работа/

www.registryagency.bg - Национална агенция по вписванията

www.nap.bgНационална агенция по приходите (НАП)

http://www.nipa.bg/ - Националния институт за помирение и арбитраж

www.mzh.government.bg - Министерство на земеделието, храните и горите

www.minfin.bg - Министерство на финансите

www.nssi.bgНационален осигурителен институт

www.ezok.bg - Издаване на ЕЗОК

www.mvr.bgМинистерство на вътрешните работи

www.mon.bg - Министерството на образованието и науката

www.mfa.bg - Министерство на външните работи

www.nhif.bg - Национална здравноосигурителна каса

www.aba.government.bg - Държавна агенция за българите в чужбина

https://www.sofia-airport.bg/Летище София

http://razpisanie.bdz.bg/site/search.jsp - Разписание на влаковете в България

https://www.centralnaavtogara.bg/ - Централна автогара София - междуградски автобусни линии

Тел. 112 – Единен европейски номер за спешни повиквания

Анкети

Анкета - Доволни ли сте от услугите на EURES България?

Получавайте актуална информация свързана с услугите на EURES