header eures

Работа в България

Гражданите на Европейския съюз/на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство /ЕИП/ и на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, влизат и напускат територията на Република България с валидна лична карта или валиден паспорт и могат свободно да пребивават за срок до 3 месеца.Picture1

Разрешения за пребиваване и работа

Гражданите на Европейския съюз, гражданите на държавите - страни по  споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) и гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, влизат и напускат територията на Република България с лична карта или паспорт и могат свободно да пребивават за срок до 3 месеца. След този период те трябва да се регистрират, за да получат Удостоверение за временно пребиваване /виж раздела „Живот в България”/.

За да работят в България, гражданите на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария  не се нуждаят от разрешение за работа.

Как да намерим работа в България?

Търсещите работа лица могат да проверяват за свободни позиции на EURES портала, на интернет страницата на Агенция по заетостта, в рубриката “е-трудова борса” и на българския EURES сайт https://eures.bg. На сайта на Агенция по заетостта търсещите работа лица могат да получат информация и за предстоящите трудови борси и при желание да ги посетят. Сайтът на EURES България съдържа обявени работни места от български и чуждестранни работодатели, както и от персонал от EURES мрежата. Има функция за регистрация на търсещи работа, създаване на автобиография и директно кандидатстване по обявените позиции.

След като вече са в България, гражданите на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария могат да се регистрират и търсят работа чрез дирекциите „Бюро по труда” към Агенция по заетостта. За да се регистрират и търсят работа чрез местните бюра по труда /общо 107/, те трябва представят документ за самоличност и да подадат заявление-декларация по образец, както и да имат удостоверение за адрес, на който пребивават в България /издава се от дирекция „Миграция” в местното поделение на полицията -РДВР/. В случаите на краткосрочно пребиваване (под 3 месеца) за търсене на работа и/или пренос на парично обезщетение за безработица, адресът може да се удостовери и чрез писмена декларация от лицето, на чиито адрес заявителя живее или адресна карта от хотел. За регистрация в бюрото по труда са необходими и следните документи: документ за завършено образование, документ, удостоверяващ предходен опит, документ за правоспособност /ако е наличен такъв/. 

  За някои професии документите, удостоверяващи образование, квалификация и правоспособност следва да са легализирани в страната, в която са придобити Всеки регистриран в бюрото по труда получава информация, консултация и посредничество за работа. Повече информация може да се получи на тел.: +359 2 980 87 19 /Център за информация и услуги на Агенцията по заетостта/, на електронен адрес:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или в интернет страницата на Агенцията по заетостта: www.az.government.bg. На интернет страницата на Агенцията по заетостта може да намерите още:

 Посредническата дейност за намиране на работа е безплатна за търсещите работа лица.

Друга алтернатива за търсене на работа е чрез пресата – национална и регионална и Интернет.

Все повече развиващ се в България начин за търсене на работа е ползването на различни специализирани портали с обяви за работа. Такива са националния EURES сайт https://www.eures.bg и множество частни сайтове, сред които jobs.bg, karieri.bg, zaplata.bg, jobtiger.bg, rabota.bg. Друга алтернатива за търсене на работа е в корпоративните сайтове на самите фирмите, особено тези, работещи в ИТ сектора.

Кандидатстване за работа

За кандидатстване за работа трябва да съставите добра автобиография /CV/. Препоръчително е да се използва европейския формат, който може да бъде намерен на  страницата на Europass – http://europass.cedefop.europa.eu. Обикновено работодателите искат CV-то да е придружено с кратко мотивационно писмо, показващо защо кандидатът проявява интерес точно към избраната позиция. При одобрение на първоначалните документи /CV и мотивационно писмо/, най-вероятно работодателят ще поиска допълнителна информация и документи. Добре е да имате подготвени /преведени и легализирани/ документи за завършено образование и придобити квалификации, документи за придобит трудов опит по професията, за която кандидатствате, както и препоръки от предишни работодатели.В България все още няма утвърдена практика за валидиране на умения.

За местата, публикувани на EURES портала се кандидатства чрез изпращане на документите директно до лицата, посочени в обявата като лица за контакт. Ако Вашата кандидатура заинтригува работодателя, той ще Ви покани на интервю.

Ако сте се регистрирали в бюро по труда и Ви е заинтригувало работното място, обявено там, трудовият посредник ще ви даде насочващо писмо, с което да се явите при работодателя.

Признаване на квалификация и дипломи 

Признаването на дипломите и професионалните квалификации е важен фактор, който улеснява мобилността на хората в рамките на пазара на труда. Системата на ЕС за признаване на професионална квалификация е валидна за всички граждани на държави – членки на ЕС, граждани на ЕИП / Исландия, Норвегия и Лихтенщайн/ и на Швейцария.

Различават се два вида признаване: за „академични цели” и взаимно признаване за „професионални цели”:

  • Същността на т.нар. признаване за „академични цели” е да осигури достъп до по-нататъшно образование и обучение (т.е. ако е завършен даден етап или дадена степен на образование, академичното признаване удостоверява завършения етап или степен и позволява продължаване на образованието в следващ етап или степен) и като в допълнение може да улесни достъпа до упражняването на дадена професия;
  • Същността на признаването за “професионални цели” е да се осигури достъп до упражняване на дадена професия (т.е. признаване на правоспособност). В директивите на Европейския съюз (Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации и Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар ( „Регламент за ИСВП“ ) ) както и в българското законодателство са описани възможните елементи от процедурата за признаване на професионална квалификация. Задължителното преминаване през процедура за “професионално признаване” се прилагат само по отношение на т.нар. “регулирани професии”.

Списъкът на регулираните професии в Република България, както и друга полезна информация могат да бъдат намерени на адресите на Националния център за информация и документация /НАЦИД/: www.nacid.bg На сайта може да намерите допълнителна информация относно: академичното признаване; какви са необходимите документи и кой може да ги подава, разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина; формулярите, които се попълват от заявителя; срокове и такси /например: компетентният орган трябва да вземе решение в четиримесечен срок за признаване на професионална квалификация, компетентният орган може да изиска заплащане за процедурата по признаване/;  ръководство за признаване на професионалните квалификации в България; адресите на институциите за връзка в другите страни – членки. Информацията е достъпна и наанглийски език.

Достъпът до всички електронни административни услуги на Националния център за информация и документация с възможност за преглед на документи и справки може да стане чрез портала на НАЦИД https://portal.nacid.bg/

Какво трябва да не забравяте преди и след като се преместите в друга държава

Преди да посетят България, гражданите на другите страни членки на ЕС/ ЕИП е добре да се запознаят с условията за живот и работа в страната. Необходимо е да са подсигурили място, където ще отседнат. При установяване в България е необходимо да се има предвид, че страната все още не е включена в Европейската икономическа зона и валутата е български лев /1 лв.=1.95583 евро/. Във всички градове има банки и обменни бюра, където може да се обмени валута.

Ако чужденецът е придружен от семейството си, в което има и учащи членове, е необходимо преди да тръгне за България да се запознае с необходимите документи, които ще са нужни за постъпване в българско учебно заведение и да си ги набави от компетентните институции в страната, от която идва /виж раздела „Намиране на училище”/.

Ако гражданинът на друга държава членка желае да се премести в България заедно с домашен любимец, то животното трябва да притежава индивидуален паспорт европейски образец, в който са посочени идентификационния номер /електронен микрочип/, отличителните белези, името и адреса на собственика и извършени ваксинации и обезпаразитявания.

При желание от страна на чужденеца да работи в България и в случай, че при пристигането си в страната все още няма сключен трудов договор, той може да се регистрира лично в Дирекция “Бюрото по труда” /ДБТ/ в населеното място, където е адресната му регистрация (виж раздела „Как да си намерим работа”).

При възникване на здравословен проблем, за да се ползват безплатно услугите на здравните заведения в страната е необходимо преди заминаването си, чужденецът да се снабди с европейска здравноосигурителна карта. В противен случай разходите за съответното лечение следва да бъдат заплатени и ще бъдат възстановени след депозиране на молба за изплащане като възстановяването на средствата се извършва от държавата, в която чужденецът е осигурен.

Ако лицето желае да се наблюдава и лекува при личен лекар, е необходимо да попълни формуляр за избор на личен лекар, който може да се получи от националната здравна осигурителна каса в съответния град. За получаване на такъв формуляр се изисква да има личен номер на чужденец /ЛНЧ - получава се от дирекция „Миграция” на Министерство на вътрешните работи/. С този формуляр лицето отива при лекаря, който е избрал. Повече информация може да намерите на сайта на Национална здравноосигурителна каса: http://www.nhif.bg/.

В случай, че лицето желае да работи в страната като самонаето лице /търговец, свободна професия, занаятчия, земеделски производител и т.н./ задължително е предварителното запознаване с изискванията за регистрация в Национална агенция по приходите /НАП/, Регистър БУЛСТАТ и съответната камара (виж повече в раздел „Собствен бизнес”). Повече информация може да намерите на сайта на НАП: http://nap.bg/

Трудови договори и трудово право

В България минималната възраст за приемане на работа е 16 години. По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие и чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в програми за професионално ориентиране или обучение. За лицата под 18 годишна възраст се изисква медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа и разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Сключване и прекратяване на трудов договор

Трудово-правните отношения между работодателя и работника в Република България се уреждат задължително чрез сключване на трудов договор в писмена форма, преди постъпване на работника или служителя на работа и съдържа данни за мястото на работа, наименованието на длъжността, дата на сключване, времетраене, размер на основния и на допълнителните платени годишни отпуски, трудово възнаграждение и продължителност на работния ден или седмица.

В тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление писмено по образец или по интернет до териториалната дирекция на Националната агенция по приходите /НАП/ и да представи на работника или служителя екземпляр, подписан и от двете страни, както и копие от завереното уведомление до териториалното поделение на НАП. Работникът или служителят не може да постъпи на работа преди да получи копие от документите за регистрация на договора, в противен случай на работодателя се налага глоба, а работника не може да е сигурен, че действително е назначен на работа.

Трудовите договори могат да бъдат сключвани за неопределено време или за определен срок /срочен трудов договор/. Срочният трудов договор се превръща в договор за неопределено време, ако след изтичане на определения срок работникът продължи да работи 5 или повече дни, без писмено възражение от работодателя. В повечето случаи се предвижда и изпитателен срок, който не може да е повече от 6 месеца.

При всяко изменение на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен най-късно до месец след влизане в сила на изменението да предостави на работника писмена информация за извършените промени.

В трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Съществува възможност за сключване на трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа.

Договорите със срок на изпитване могат да бъдат прекратени без предизвестие от страната, в чиято полза е срока в неговите рамките (максимум 6 месеца). Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване. След този срок прекратяване на договора може да се извърши само на общите основания.

Безсрочните трудови договори обикновено се прекратяват с едномесечно предизвестие, а срочните с 3 месечно предизвестие, но не повече от остатъка на срока на договора. Без предизвестие трудовите договори могат да се прекратят по взаимно съгласие на страните, или при изтичане срока на договора, при завръщане на заместван работник, при завършване на определената работа и т.н.

С едномесечно предизвестие работодателят може да освобождава работници и служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При същите условия, но без предизвестие, работещите могат да прекратяват трудовите си правоотношения с работодателя.През 2015 г. се въвежда нов вид трудови договори – за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Те са с продължителност един ден и се заверяват от Главната инспекция по труда.

Повече информация за трудово-правните отношения може да се намери в Кодекса на труда, публикуван на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Закони” –

https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=CONTENT&I=226&lang

 Прекратяване на трудовите правоотношения - допълнителна информация

Заетостта може да бъде прекратена от работодателя или работника с или без предизвестие. Трудовият договор се прекратява писмено. Заетостта може да бъде прекратена без предизвестие, като най-разпространените случаи са прекратяване по взаимно съгласие на страните, когато трудовият договор е сключен за определена работа - със завършване на определената работа; с изтичане на уговорения срок; със завръщане на замествания на работа; когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме; с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса; със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му; със смъртта на работника или служителя; поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.

Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс; продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура; работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа; е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен и други, определени в Кодекса на труда случаи.

По-специфичните случаи, в които работникът (служителят) или работодателят могат да прекратят трудовия договор без предизвестие, са описани в Кодекса на труда (КТ). Работникът (служителят), както и работодателят могат да прекратят трудовия договор с писмено предизвестие до съответната страна. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор обикновено е 30 дни, а на срочен трудов договор - 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в следните случаи: при закриване на предприятието; при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при спиране на работа за повече от 15 работни дни; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките; при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

При дисциплинарно уволнение работодателят не дължи предизвестие. Дисциплинарно уволнение може да се наложи при:  три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; системни нарушения на трудовата дисциплина и др. съгласно чл. 190 от Кодекса на труда

Повече информация за трудовоправните отношения може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи/Закони” - https://www.mlsp.government.bg.

През 2020 година жените се пенсионират на 61 г. и 6 месеца при поне 35 г. и 10 месеца трудов стаж, а мъжете - на 64 г. и 3 месеца при 38 г. и 10 месеца стаж. В случай, че лицата нямат право на пенсия по горните условия, те придобиват право на пенсия при навършване на 66 г. и 6 месеца , ако имат поне 15 години осигурителен стаж.

Освен пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата могат да получават, ако отговарят на посочените в Кодекса за социално осигуряване условия, и пенсии за инвалидност, наследствена пенсия /получавана от децата, преживелият съпруг и родителите/ и военно-инвалидна пенсия. Повече информация може да се намери на сайта на Националния осигурителен институт - https://www.noi.bg

Представителство на работниците

Работниците и служителите имат право свободно да образуват по свой избор синдикални организации, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях.

Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище. Представителите на работниците и служителите имат право да бъдат информирани от работодателя, да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси. Представителите на работниците и служителите имат право и на достъп до всички работни места в предприятието или поделението.

Синдикалните организации могат, в рамките на закона, сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си. Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.  

Във всяко предприятие/фирма синдикалната организация може да сключи колективен трудов договор с работодателя.

За да бъдат национално признати, синдикалните организации трябва да отговарят на определени условия, описани в Кодекса на труда. Ако отговарят на тези условия, признаването им се извършва по тяхно искане от Министерския съвет и е в сила за срок 4 години. За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.

Към момента най – популярните национално представени синдикални организации са Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерация на труда „Подкрепа”.

Повече информация може да намерите на: Конфедерация на независимите синдикати в България - http://ktrd.knsb-bg.org и Конфедерация на труда "Подкрепа" - http://podkrepa.org/

Трудови спорове - стачки

Уреждането на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище, са уредени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. В колективните трудови спорове работниците се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите - от съответните ръководители освен ако страните са упълномощили други органи или лица. Колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между работниците и работодателите или между техните представители по свободно определена от тях процедура.

Работниците предявяват писмено исканията си и имената на своите представители в преговорите. Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж. Когато предявените искания не са уважени, работниците могат да обявят символична стачка - чрез носене или поставяне на подходящи знаци, протестни плакати, ленти, значки или други подходящи символи, без да преустановяват работа. Когато по колективния трудов спор не се постигне споразумение или работодателят не изпълни поети задължения към тях, работниците могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения. Решението за обявяване на стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците в съответното предприятие или поделение.

Работниците или техният представител са длъжни да уведомят писмено работодателя или неговия представител най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката. Работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от един час. По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ начин.

Локаут - след обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, работодателят не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да: предотврати или преустанови стачката; осуети удовлетворяването на предявените искания. По време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници, включително изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, на мястото на стачкуващите за постигане целите по предходния член освен в описаните в закона изключения.

Повече информация може да намерите на сайта на Националния институт за помирение и арбитраж - http://www.nipa.bg/

Специални категории

Съгласно Кодекса на труда бременните жени, кърмачките, служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, майките, които отглеждат дете до 3-годишна възраст, лицата с намалена работоспособност и непълнолетните лица /под 18-годишна възраст/ се ползват със специална закрила, включваща и закрила при уволнение.

Бременни жени, кърмачки, майки
Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, да извършват работа, която застрашава сигурността и здравето им.

Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

Лица с намалена работоспособност

Работодателят е длъжен да премести работник/служител, на който е издадено предписание за трудоустрояване, на подходяща работа. В противен случай дължи обезщетение на работника. Работници/служители със загубена работоспособност 50% и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Хора с увреждания

В България не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания. В Закона за интеграция на хората с увреждания са предвидени редица данъчни облекчения, социални придобивки, месечни и целеви помощи. Всички министерства имат задължения, съобразно своите компетенции. За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания е създадена Агенция за хората с увреждания.

Непълнолетни лица

Непълнолетни лица /под 18-годишна възраст/ се приемат на работа след обстоен предварителен медицински преглед и с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Работното време на работниците/служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. Те имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години.

За повече информация относно специалните категории посетете сайта на Агенция за хората с увреждания: http://ahu.mlsp.government.bg/home/

Собствен бизнес

За да се регистрира търговец (физическо или юридическо лице) в България е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на действащия Търговски закон. Понастоящем регистрацията се извършва в Националната агенция по вписванията.

Дружество с ограничен капитал (ООД) или еднолично дружество с ограничен капитал (ЕООД) е предпочитаната форма за стартиране на малка до средна компания в България, особено след намаляване на изискването за началния капитал по време на регистрацията до 2 лева. Разпространена форма за извършване на търговска дейност е и ЕТ (едноличен търговец), но особеност при тази форма е, че физическото лице – едноличен търговец отговаря и с личното си имущество за задълженията си като ЕТ.

Разпространена форма на регистрация е и акционерното дружество, като минималната стойност на капитала при АД е 50 000 лв.

"Упражняване на занаят" е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец. Типични занаяти са изработване на накити, ножарство, часовникарство, гравьорство, ключартсво, каменоделство, шапкарство, фризьорство и др. Регионален регистър на занаятчиите се води от регионални занаятчийски камари – за повече информация на сайта им. Самостоятелно заетите занаятчии следва да се впишат и в регистър БУЛСТАТ.

"Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Упражняващите свободни професии се регистрират в Националната агенция по приходите (НАП) и се вписват в Регистър БУЛСТАТ.

От упражняващите свободни професии една част (архитекти и инженери в инвестиционното проектиране, адвокати и т.н.), следва да се регистрират също и в съответната камара/адвокатска колегия, за да получат пълна правоспособност.

Особена категория са земеделските производители и тютюнопроизводителите. Те подлежат на регистрация в съответната Общинска служба по земеделие към съответната областна дирекция “Земеделие”. За повече информация посетете интернет страниците на Държавен фонд „Земеделие” и Областните дирекции “Земеделие”.

Повече информация можете да намерите на сайтовете на: Национална агенция по вписванията - http://www.registryagency.bg/bg/, Регионална занаятчийска камара - София -http://www.rzk-sofia.com/, Регистър БУЛСТАТ - http://www.bulstat.bg/.

Заплащане

В България има установена минимална месечна работна заплата и минимална часова работна заплата, която се определя всяка година от Министерски съвет. От 1 януари 2020 година тези стойности са съответно 610 лв. и 3,66 лв.(ПМС № 350/19.12.2019 г.) при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Определят са също така и минимални осигурителни доходи за всички основни икономически дейности и групи професии.

Таблици с размерите на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) за работещите по трудов договор и за самоосигуряващите се може да бъде намерена на страницата на Национален осигурителен институт - https://noi.bg/ , секция „Информационни материали”. След приспадане на задължителните удръжки от работната заплата се формира така наречения „облагаем доход”, 10 % от който се дължи за данък общ доход. При брутна заплата от 2000 лв. (около 1000 евро) например, нетната заплата е около 1550 лв., а общо всички удръжки около 450 лв.

Обикновено трудовото възнаграждение се изплаща месечно, като е възможно това да става и седмично. Характерно е авансовото (при желание на работещия) плащане на част от месечното трудово възнаграждение. Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Възрастта на лицето по закон също не определя разлика при заплащането. При полагане на нощен труд се заплаща увеличение на трудовото възнаграждение, което се договаря от страните по трудовото правоотношение, като то не може да бъде по-малко от размерите, определени от Министерски съвет на Република България. При полагане на извънреден труд също се заплаща увеличение, уговорено между работника/ служителя и работодателя, но не по-малко от 50% за работа през работните дни, 75% за работа през почивните дни и 100% за работа през дните на официалните празници в Република България.

Социалните осигуровки и данъкът върху дохода се удържат месечно от трудовото възнаграждение и се внасят от работодателя в Националната агенция по приходите (НАП). Лицата, упражняващи свободна професия, внасят сами дължимите социални осигуровки и данъци. Лицата, упражняващи свободна професия, внасят сами дължимите социални осигуровки и данъци. Връчването на фиш за заплата не е задължително, но всеки работник може да изисква такъв. Фишът показва брутното възнаграждение, направените удръжки и нетната заплата.

Работно време

В България работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, като продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа. Удължаването на работното време не може да е повече от 20 работни дни последователнои i не повече от 60 дни през една календарна година. Работодателят може също, поради особения характер на работата, да установява ненормиран работен ден за някои длъжности, при които работниците са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. При ненормиран работен ден общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, определена в Кодекса на труда, а именно - 12 часа и 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.

В България работникът и работодателят могат да уговарят работа и за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), но това не е обичайно.

При гъвкаво работно време работодателят определя време за задължително присъствие на работниците и служителите, но часовете извън него могат да се отработят във всеки друг ден от седмицата. Начинът на отчитане на работното време се урежда в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

При полагане на нощен труд нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Като нощен се определя трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч., а за лицата, ненавършили 16 години – от 20.00ч. до 06.00ч.

В рамките на работното си време работникът има право на една или няколко почивки, които не се включват в рамките на работното време. Почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

Намалено работно време се установява за:

  1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
  2. работници или служители, ненавършили 18 години.

Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. При посоченото намаляване на работното време по ал. 1 и 2 на чл. 137 от Кодекса на труда, не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.

Повече информация за работното време може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи/Закони ” - https://www.mlsp.government.bg/.

Отпуски

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, който е не по-малък от 20 работни дни. По- голям размер може да се уговаря с колективен трудов договор или с трудовия договор между работника и работодателя. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен законово установеният основен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Позволява се прехвърляне на част от отпуска за следващата година, но работодателят се задължава до средата на годината да осигури използването му

Ако работникът/служителят постъпва на работа за първи път, той може да ползва платения си годишен отпуск, след като е придобил най-малко 8 месеца трудов стаж. Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуската си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината. Работникът/служителят има право и на неплатен отпуск, независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия си стаж.

Празничните дни, обявени за неработни в България са: 1 януари (Нова година), 3 март (Ден на Освобождението, национален празник на Република България), 1 май (Международен ден на труда), 6 май (Гергьовден, Ден на армията и храбростта), 24 май (Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост), 6 септември (Ден на обединението на България), 22 септември (Ден на независимостта на България), 1 ноември (Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения), 24 декември (Бъдни вечер), 25 и 26 декември (Рождество Христово, Коледа) и Великден - четири дена (от петък до понеделник) през месеците април или май. Когато официалните празници с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Работникът/служителят има право на отпуск поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, както и за санаторно-курортно лечение, при належащ медицински преглед или изследване, карантина, гледане на болен член от семейството. Този отпуск се разрешава от здравните органи. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника/служителя се изплаща парично обезщетение.

Работничката/служителката има право на отпуск поради бременност раждане и осиновяване в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Със съгласието на майката/осиновителката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата/осиновителят може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. След използване на отпуска поради бременност, раждане и осиновяване, майката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст. Със съгласието на майката този отпуск се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато те работят по трудово правоотношение.

Отделно от другите видове отпуск, служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се имат право да ползват еднократно и платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.

Има и други видове отпуск като тези за изпълнение на граждански, обществени и други задължения; за синдикални дейци; активна служба в доброволния резерв и др.

Повече информация за видовете отпуски и ползването им може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи” - www.mlsp.government.bg

Самонаемане

За да се регистрира търговец (физическо или юридическо лице) в България е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на действащия Търговския закон. Понастоящем регистрацията се извършва в Агенцията по вписванията: www.registryagency.bg.

    "Упражняване на занаят" е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец. Регистърът се води от 25 регионални занаятчийски камари.

     "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

За да упражнявате свободна професия, трябва да се регистрирате като специалист на свободна практика. Това става като подадете заявление в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията https://www.registryagency.bg/ в 7 дневен срок от започването на дейността. Може да го направите лично или чрез упълномощен представител. След успешна регистрация получавате единен идентификационен код (ЕИК), който съвпада с вашето ЕГН.

От упражняващите свободни професии една част (архитекти и инженери в инвестиционното проектиране, адвокати и т.н.), следва да се регистрират също и в съответната камара/адвокатска колегия, за да получат пълна правоспособност.

Особена категория са земеделските производители и тютюнопроизводители. Те подлежат на регистрация в съответната Общинска служба по земеделие към съответната областна дирекция “Земеделие”. За повече информация посетете интернет страницата на Министерство на земеделието, храните и горите http://www.mzh.government.bg www.mzh.government.bg/MZH/bg/OblastniDirekcii.aspx

Доходи и данъчно облагане

Съгласно данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2019 г., брутният общ доход средно на домакинство е 3 651.82 лв., работната заплата средно на домакинство е 2 146.14 лв. месечно и средно 995.71 лв. месечно за едно лице, като основният източник на доход в България е от работна заплата. Други доходи се набавят от предприемачество, собственост, пенсии, продажби на имущество и др. Общо разходите средно на домакинство са 3 599.09 лв. месечно, а за едно лице 1 669.81 месечно. От потребителските разходи най-голям дял има разходите за храна и безалкохолни напитки, следвани от разходите за жилища, вода, електроенергия и горива.

Според един от популярните сайтове за обяви за работа 5-те най-високоплатени професии в България са софтуерен инженер; маркетолог (в областта на дигиталния маркетинг); юрист; лекар (особено хирурзи, дерматолози, стоматолози); уеб дизайнер. Традиционно високи са възнагражденията в IT сектора, при аутсорсинговите компании и при водещите компании в различните браншове.

Условията  и  правилата  за  плащането на данъци от физически лица и облагането  на положения  труд  са  установени  със  Закона  за  данъците  върху доходите  на физическите  лица.  Въпросите,  свързани  с  данъчното  облагане,  са от компетентността на  Националната агенция  по  приходите  –  www.nap.bg

Обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица . Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице , което има постоянен адрес в България, или пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнени интереси се намира в България, или е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия , и членове на неговото семейство.

Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, придобити от източници  в  България  и  в  чужбина,  а чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи, придобити от източници в Република България. Доходите от  труд, полаган  на  територията  на  България или от услуга, предоставяна в България, се  таксуват  като  придобити  от източник  в  България.

 От 2008г. физическите лица в република България се облагат с т.нар. плосък данък от 10 % като в определени случаи се ползват данъчни облекчения /напр. при доходи на лица с намалена над 50% работоспособност; при определени видове дарения. Данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация.

Данъкът общ доход /доход от полагане на труд/ се удържа от месечната работна заплата и се внася от работодателя. Наетите на трудово правоотношение лица не е необходимо да подават в НАП никакви документи. Ако лицата имат доходи от други източници, освен тези по трудово правоотношение, те подават в Националната агенция по приходите годишна данъчна декларация. Няма необлагаем минимум, но има нормативно признати разходи, които се приспадат при определяне на данъчната основа.

Доходите от стопанска дейност на едноличните търговци (ЕТ), се облагат с годишна ставка от 15% като се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък.

На облагане с корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане подлежи: печалбата на местните юридически лица; печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията и печалбата от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество; печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България. Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, декларират с годишната данъчна декларация дължимите и внесените данъци върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. С декларацията те представят и финансов отчет с одитна заверка.

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Данъкът върху добавената стойност в България е със стандартна ставка 20%. С намалена данъчна ставка в размер на 7% се облага настаняването, предоставено от хотелиер, когато то е част от организирано пътуване, а с нулева данъчна ставка се облагат само изрично посочените в закона доставки (напр. доставка по обработка на стоки, доставка, свързана с международен стоков трафик и др.).

Повече информация за данъчната политика може да се намери на сайта на Министерство на финансите - https://www.minfin.bg и Национална агенция за приходите - http://www.nap.bg/

Социална сигурност

Социално осигуряване в България

Държавното обществено осигуряване (ДОО) в България се регулира от Националния осигурителен институт (НОИ) и предоставя помощи, обезщетения и пенсии за всички социално осигурителни  рискове.

За да имат право на тези социални придобивки, работниците и работодателите внасят по съответна схема суми в четирите основни социално – осигурителни фонда:

  • Пенсии;
  • Болест и майчинство;
  • Трудова злополука и професионална болест;
  • Безработица.

Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец, са задължително осигурени за всички осигурителни случаи.

Работещите до 40 часа през календарния месец, се осигуряват задължително само за инвалидност, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест.

Задължително се осигуряват за инвалидност, старост и смърт: самоосигувяващите се, занаятчиите, едноличните търговци, собствениците /съдружниците в търговски дружества, докторантите, земеделските производители и работещите по граждански договор.

Размерът на осигурителните вноски и съотношението, в което те се разпределят между работника и работодателя се определят в Кодекса за социално осигуряване.

Осигурителните вноски се удържат като процент от брутните трудови възнаграждения на лицето за съответния месец и се внасят от работодателя.

Разпределението на осигурителните вноски във фондовете на ДОО зависи от категорията труд и от два хронологични периода – преди 1960 и след 1959г. Размерът на осигурителните вноски за лицата, осигурени за всички осигурителни рискове, които са родени преди 1960г.  и работят при условията на 3-та категория труд е 24.3%. Вноските на родените след 1960г. са съответно - за 3-та категория труд 19.3 %,

Минималния месечен размер на осигурителния доход през календарната 2020 година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Таблица за размера на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО, за ЗО и за УчПФ по осигурени лица и разпределение между осигурител /осигуряващ/ и осигурено лице за 2020 г. може да се намери на https://nap.bg/page?id=473

Самоосигуряващите се внасят дължимите вноски за своя сметка.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., е в размер на 610 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2020 година е 3000 лева.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които започват дейност през 2020 г. е също в размер на 610 лв.

Mинимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители420 лв.;

За повече информация: www.nssi.bg – Национален осигурителен институт.

Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители za 2020 – 420 лв.

Парични обезщетения при временна неработоспособност

Лица, които имат право на парични обезщетения при временна неработоспособност са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и за фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване. Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност и при трудоустрояване при продължително заболяване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за общо заболяване и майчинство. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата ненавършили 18-годишна възраст. Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест, както и при трудоустрояване, имат право на парично обезщетение при настъпване на събитието, независимо от продължителността на осигурителния им стаж.- да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза

Паричните обезщетения за временна неработоспособност и трудоустрояване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособностт.

Обезщетението се изплаща от първия ден на настъпване на неработоспособността до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Парични обезщетения за майчинство

При настъпване на риск „Майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя: парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок до 410 календарни дни; парични обезщетения в размер на 50 на сто от обезщетението при бременност и раждане за срок до 410 календарни дни, когато не се използва отпустък за бременност и раждане; парични обезщетения при раждане на дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за срок до 15 календарни дни; парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни; парични обезщетения за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето; парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето, когато не се ползва отпускът за отглеждането му и др.

За придобиване на право на парични обезщетения при бременност и раждане е необходимо към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство, да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство и да им е разрешен съответния вид отпуск. Дванадесетмесечния осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодателПовече информация може да се намери в Кодекса за социално осигуряване -  http://www.noi.bg/images/bg/legislation/Codes/KCO.pdf и в Закона за семейните помощи за деца - http://www.noi.bg/images/bg/legislation/laws/ZSPD.pdf

Обезщетения при безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. За да получат дължимите им обезщетения, лицата трябва да са се регистрирали като безработни в 7 дневен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта; да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Определените за 2019 г. минимален и максимален размер на обезщетението са съответно 9,00 лв. и 74,29 лв.. Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, приложение 1 към чл. 1, ал. 1 от НОИПОБ, подадено лично от лицето в избрано от него териториално поделение на Националния осигурителен институт, а от 01.07.2017 г. - и по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя.

Пенсия за осигурителен стаж и възраст

За да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31.12.2018 г, осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж - Изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд нараства с по два месеца годишно за жените и мъжете до достигане през 2027 година на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Изискуемата възраст се увеличава плавно, като нараства с по два месеца годишно до достигане на 67 години за жените и мъжете през 2023 г.

Освен пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата могат да получават, ако отговарят на посочените в Кодекса за социално осигуряване условия, и пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест наследствена пенсия (получавана от децата, преживелият съпруг и родителите), военно-инвалидна пенсия, социална пенсия за старост.

От 2011г. за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Промените в областта на пенсионното осигуряване, влизащи в сила от 01.01.2019г. може да намерите на следния линк: http://www.noi.bg/pensions/grantpensions

Пренос на осигурителни права

Националните схеми за социална сигурност в държавите – членки се различават значително, но в разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност не се предвижда тяхното хармонизиране, т.е. не се предвижда националните социално – осигурителни системи да бъдат заместени с единна европейска система. Разпоредбите на ЕС предвиждат тяхното координиране. Всяка държава – членка е свободна да решава кой подлежи на осигуряване, съгласно нейното законодателство, какви обезщетения се отпускат и при какви условия. Разпоредбите за координация определят общите правила, които трябва да бъдат спазвани от всички национални институции за социална сигурност, за да се гарантират правата на европейските граждани, които работят, пребивават ли имат престой в друга държава - членка. 

От 1 май 2010 г. са в сила нови европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009. Основните принципи за пренос на осигурителни права са:

  • Служителят/работникът се осигурява съгласно законодателството само на една страна и плаща вноски само в една страна. Институциите за социална сигурност решават законодателство на коя държава се отнася до него.
  • Служителят/работникът трябва да се информира правилата на коя държава се отнасят за него.
  • Служителят/работникът  има същите права и задължения като гражданите на страната, в която той се осигурява. Това е известно като принцип на равно третиране и недискриминация.
  • Когато служителят/работникът подаде заявление за обезщетение, ако е необходимо предходните  му периоди на осигуряване, трудов стаж и пребиваване в други страни могат да се вземат под внимание
  • Ако служителят/работникът има право на парично обезщетение в дадена страна, по принцип може да го получава дори ако живее в друга страна. Това е известно като принцип на прехвърляемост.

Осъвременената координация на социалната сигурност в ЕС засяга всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки – граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

Материалният обхват на Регламент № 883/2004 включва обезщетения за болест, майчинство / бащинство, инвалидност, старост, смърт, трудова злополука,  професионална болест, безработица, предпенсионни обезщетения и семейни обезщетения.

Обменът на информация между компетентните институции в съответните държави относно реализирането на осигурителните права на лицата се извършва по електронен път чрез използването на структурирани електронни документи (СЕД) или т.нар. преносими документи”. СЕД е документ, структуриран във формат, предназначен за електронен обмен на информация между държавите членки.

Структурираните електронни документи” (СЕД) заместват използването на Е-Формулярите. Те се издават на основание Регламент № 883/04 г. и Регламента по неговото приложение № 987/09 г. като служат за удостоверение на факти, необходими за ползване на правата по тези регламенти. Разменят се само между институциите на държавите-членки, не се попълват, пренасят и удостоверяват от частни лица, нито от други държавни институции, които не са включени в прилагането на регламентите. В преходния период между 1 май 2010 г. и въвеждането на системата за електронен обмен на документи EESSI могат да се използват хартиени версии на СЕД.

При разглеждане на административни преписки с трансграничен елемент институциите за социална сигурност обменят информация с институциите на други държави членки. Когато информацията се обменя пряко между институции се използват Структурирани електронни документи (СЕД). Когато необходимата информация се издава от институция на конкретното заинтересовано лице, се използват преносими документи (ПД) във вид на формуляри на хартиен носител (като за в бъдеще се предвижда той да бъде заменен от електронен). За да ползва своите права по Регламентите за социална сигурност - № 883/04 г. и № 987/09 г., лицето следва да представи въпросните формуляри пред институцията на чуждата държава членка.

Преносимите документи, които издава НОИ, са:

U1 –удостоверяване на осигурителни периоди за право на парично обезщетние при безработица;

U2 –запазване на право на обезщетение при безработица;

U3 –обстоятелства, които могат да въздействат на правото на обезщетение при безработица;

Р1 –обобщение на право на пенсия.

Преносими документи, които издава НАП, са:

А1 –удостоверяване на приложимо законодателство.

Преносими документи, които издава НЗОК, са:

S1 –регистрация на здравно осигуряване;

S2  - право на планирано лечение;

S3 – медицинско лечение на бивш пограничен работник в държавата по предишната му заетост;

DA1 – право на здравно осигуряване при осигуровка за трудови злополуки  и професионални заболявания.

Здравна карта – При престой в държава членка, здравноосигурените български граждани имат право на спешна и неотложна медицинска помощ. За да се възползват от това си право, те трябва да са с непрекъснати здравноосигурителни права и да притежават валидна Европейска здравноосигурителна карта /ЕЗОК/. Картата се издава от съответния  национален доставчик на здравноосигурителни услуги. http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=563&langId=bg#nationalinfo. Европейската здравноосигурителна карта не замества пътническата застраховка, не покрива разходи ако пътуването в чужбина с цел получаване на лечения и не гарантира безплатно обслужване. ЕЗОК е поименна и лична. Когато промените обичайното си местопребиваване, като се преместите в друга страна, трябва да се регистрирате с формуляр S1, а не да използвате ЕЗОК, за да получавате медицинска помощ в новата страна.

ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

Преместване в България

Чек-лист преди пристигане в България

Преди да посети България, гражданинът на друга страна членка на ЕИП е добре да се запознае с условията за живот и работа в страната. Препоръчително е да подсигури място, където ще отседне. При установяване в България е необходимо да се има предвид, че страната все още не е включена в Европейската икономическа зона и валутата е български лев /1 лв.=1.95583 евро/. Във всички градове има банки и обменни бюра, където може да се обмени валута. Ако чужденецът е придружен от семейството си, в което има и учащи, е необходимо преди да тръгне за България да се запознае с необходимите документи, които ще са нужни за постъпване в българско учебно заведение и да си ги набави от компетентните институции в страната, от която идва /вижте раздела „Намиране на училище”/.

Ако гражданинът на друга държава членка желае да се премести в България заедно с домашен любимец, то животното трябва да притежава индивидуален паспорт европейски образец, в който са посочени идентификационния номер /електронен микрочип, отличителните белези, името и адреса на собственика и извършени ваксинации и обезпаразитявания.

Политическа, административна и правна система

Република България е парламентарна република, начело на която стои Президент. Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години. След консултации с парламентарните групи той възлага на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той оглавява Министерския съвет, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

Законодателната власт и парламентарният контрол се осъществяват от Народното събрание, което се избира за срок от четири години. Съдебната власт е независима и се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, административни, военни и районни съдилища. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Полицията е част от изпълнителната власт /Министерство на вътрешните работи/ и има поделения в цялата страна.

За изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта, е създадена Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика.
Държавната политика по заетостта и обучението на възрастни по региони се осъществява от областните администрации, органите на местно самоуправление съвместно с териториалните поделения на Агенцията по заетостта, териториалните поделения на министерства, организации и социалните партньори.

Повече информация можете да намерите на: Министерски съвет на Република България - https://www.government.bg/, Агенция по заетостта - www.az.government.bg и Областни администрации - http://www.self.government.bg/links/?tid=600399

Регистрационни процедури

Гражданите на Европейския съюз/на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство /ЕИП/ и на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, влизат и напускат територията на Република България с валидна лична карта или валиден паспорт и могат свободно да пребивават за срок до 3 месеца. Веднага след пристигането и установяването си в България, гражданинът на друга страна членка следва да се регистрира с новия си адрес в общинската служба в конкретното населено място, където се е установил. При престой в хотел, тази регистрация се извършва от администрацията на хотела. 

След първоначалния тримесечен период гражданите на Европейския съюз/на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство /ЕИП/ и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства трябва да се регистрират в Главна дирекция « Миграция» (или областите дирекции на МВР) - www.mvr.bg като докажат, че полагат труд /наети, самонаети/, приети са за обучение в учебно заведение или имат достатъчно средства, за да се издържат и да не са в тежест на социалната система в страната. Необходимите документи за тази регистрация са: документ за самоличност, документ, удостоверяващ някое от по-горе споменатите обстоятелства /например сключен трудов договор/, документ за платена държавна такса, при което ще им бъде издадено Удостоверение за продължително пребиваване /до 5 години/. 

Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България.

За да работят в България, гражданите на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария не се нуждаят от разрешение за работа.

Ако гражданин на ЕС желае да се премести в България с личното си превозно средство, то не е необходимо да сменя свидетелството за управление на МПС. В случаи на изтичане срока на валидността на свидетелството за управление, загуба или кражба, се издава ново свидетелство според националните условия. Повече информация може да се намери на: www.mvr.bg. В случай, че гражданин на ЕС пребивава и ползва автомобила си в България за срок, по-дълъг от шест месеца, е необходимо да регистрира автомобила си пред местните власти и да заплати регистрационната такса. При извършването на регистрация на автомобил в ЕС/ЕИП притежателят трябва да предостави и следните документи: сертификат за съответствие, застрахователно покритие, документ за собственост, документ за платен ДДС, документ за техническата изправност на превозното средство, доказателство за регистрация и за платен пътен данък.

Ако дадено лице желае да закупи автомобил в някоя страна от ЕС/ЕИП, но възнамерява да го регистрира в друга, то следва да заплати ДДС само в страната по местоназначение.

Настаняване

В България свободно и лесно може да се наеме или купи жилище. Могат да се наемат напълно обзаведени, частично обзаведени и необзаведени жилища. Възможно е да се наеме стая в жилище, в което живеят наемодателите. Най-скъпо е наемането на жилище в София и в някои от другите по-големи градове като Варна и Пловдив – цената за наем може да е до 10 пъти по-висока в сравнение с малки населени места. При наемане на жилище обикновено се сключва договор между наемателя и наемодателя. В повечето от случаите наемателят заплаща в брой ежемесечно, на определена дата, договорения наем. Средствата за изразходваната вода, електричество и отопление не се включват в цената на наема и се заплащат регулярно от наемателя.

За покупка на жилище са необходими документи за самоличност на купуващия и на собственика на жилището, както и документи, доказващи собствеността и наличието или липсата на тежести върху имота. Покупко – продажбата се извършва пред нотариус и се вписва по партидата на имота.

За търсене на жилища могат да се ползват агенции за недвижими имоти, местни и регионални вестници и списания и различни интернет страници. При използването на услугите на агенции обикновено се заплаща такса. Конкретни агенции могат да бъдат намери през сайта на Национално сдружение Недвижими имоти: https://www.nsni.bg/.

Необходими средства за препитание

сравнително ниски в сравнение с останалите държави – членки на ЕС / ЕИП, което допълнително прави страната удобна и достъпна за живот.

Средните цени на някои основни нехранителни потребителски стоки са както следва: Бензин А95Н – 2,22 лв. за литър, Дизелово гориво – 2.27 лв. за литър, Автогаз – 0,98 лв. Електроенергия с две скали – ок.0,20 лв. дневна и 0.12 лв. нощназа кВтч. Цените на облекло и обувки варират в големи граници в зависимост от производителя, качеството и сезон /характерни са сезонни намаления/.

Цените на най-употребяваните в България хранителните продукти са по-ниски от цените в останалите европейски държави, напр. хляб /богато разнообразие от видове и грамаж/ - около 1,50 лв. за кг., сирене – м/у 8,00 и 11,00 лв.за кг, кашкавал – м/у 12,00 и 18,00 лв. за кг., прясно мляко – м/у 1,80 и 2,50 лв. за л., кисело мляко – около 2,50 лв. за л. Хранителните магазини са отворени ежедневно от 07,30 до 22,00 ч., като има и денонощни магазини.

Повече информация може да намерите на сайта на Националния осигурителен институт - http://www.nsi.bg

Образователна система

Образователната система в България включва основно, средно и висше образование. Образованието е задължително от 6-годишна до 16-годишна възраст. Задължителна е детската градина за деца, навършили 5 години. Децата от 10 месеца до 3-годишна възраст могат да посещават детски ясли, а децата от 3 години до 5 години– детски градини /държавни, общински и частни/. Издръжката на децата в държавните и общинските детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет. Родителите заплащат такси в размери, определени от съответната община. Две година преди детето да постъпи в 1-ви клас, но не по-рано от годината, в която навършва 5 години, е задължително то да посещава подготвителни групи към детските градини или подготвителни класове в училище.

Училищното образование според степента си е основно и средно, а според съдържанието - общо и професионално. Основното образование се осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VIII клас включително. Свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас и дава право за продължаване на образованието. Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома, която дава право за продължаване на образованието. Знанията и уменията на учениците се оценяват по шестобалната система.

Обучение за придобиване на висше образование се организира след завършено средно образование. Висшите училища в България са държавни и частни. Те биват университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Приемането на студенти във висшите училища се извършва след полагане на конкурсен изпит. Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет и се внасят на равни вноски.

Училищното образование в България е безплатно за ученици в задължителна училищна възраст, които са деца на граждани на държави - членки на Европейския съюз, държавите по договора за Европейското икономическо пространство и Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България.

Повече информация е достъпна на сайта на Министерството на образованието и науката - http://www.mon.bg/

Намиране на училище

Във всеки български град има множество държавни начални и средни училища и целодневни детски градини. Посещението на държавните училища е безплатно, както и учебниците за децата до 7 клас. В по-големите градове могат да се намерят и частни училища и градини. В България има и множество университети. По-известни университетски градове са: София, Варна, Благоевград, Пловдив и Велико Търново.

Министерството на образованието поддържа Регистър за институциите в системата на предучилищното и училищното образование в Република България, достъпен на https://reg.mon.bg/Schools/ Регистърът съдържа информация и контакти за държавни детски градини, държавни и общински училища, частни детски градини и училища, държавните и общински центрове за специална образователна подкрепа; специализирани обслужващи звена, и др.

Можете да намерите подробна информация за университетите в България на сайта на Рейтинговата система на висшите училища в България - https://rsvu.mon.bg/

За достъп до обучение в системата на образование е необходимо официално признаване на: завършени етапи на училищно обучение/степени на образование и професионална квалификация/; признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища в училище на чужда държава с тези в системата на българското образование.

Документите за завършен период или клас за класовете от VII до ХII включително, за етап от гимназиалната степен, както и признаването на средно образование и/или на професионална квалификация се подават в Регионално Управление на образованието по избор на лицето или неговия родител. Подават се следните документи:

  1. Заявление по образец;
  2. Документ за училищно образование и/или професионална квалификация;
  3. Документ, в който се посочва какви права дава документът по т. 2 за продължаване на образованието, в случаите, когато това не е посочено в документа по т. 2;
  4. В случай че лицето желае да продължи обучението си в първи или втори гимназиален етап в българско училище – справка за изучаваните учебни предмети с хорариума на учебните часове и поставените оценки, ако не са вписани в документа по т. 2;
  5. превод на български език на документите по т. 2, 3 и 4 от заклет преводач;
  6. Документ за последния завършен клас в българско училище (ако има такъв) преди обучението в училище на чужда държава;
  7. Документ за платена държавна такса – за документи, подадени в РУО.

Произнася се Комисията по всеки конкретен случай на признаване в срок до един месец, считан от датата на представяне на документите

Документите за завършени от І до VІ клас включително се подават в училището, в което лицето желае да продължи обучението си. Директорът се произнася по всеки конкретен случай на признаване в срок до 10 дни, считан от датата на представяне на документите. Не се дължат държавни такси.

Повече информация може да намерите на сайтовете на Министерство на образованието и науката - http://www.mon.bg/, Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование - https://reg.mon.bg/Schools/, Рейтинговата система на висшите училища в България - https://rsvu.mon.bg/, Регионално управление на образованието – София - град - http://www.ruo-sofia-grad.com/.

Професионално обучение

Професионалното обучение в контекста на Ученето през целия живот

Професионалното обучение в България се осъществява както в системата на

формалното образование и обучение, така и чрез редица форми на неформално обучение и самостоятелно учене.

 Началното професионално обучение и продължаващото професионално обучение се свързват с придобиване на знания и умения по част от професия, на степен на професионална квалификация и на нови квалификации. Професионалното обучение се провежда от професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, висши училища, лицензирани центрове за професионално обучение, организации на работодателите и служителите, неправителствени организации и др.

Голям дял професионални гимназии и професионални училища предоставя професионално обучение за възрастни са лицензирали самостоятелни Центрове за професионално обучение. Националната агенция за професионално образование и обучение публикува на своя интернет сайт Регистър на лицензираните Центрове за професионално обучение.

Продължаващо професионално обучение за овладяване на специфични ключови или професионални компетентности, свързани с технологични процеси се предлага и в различни форми на неформално обучение от самите предприятия или компании.

С новия закон за професионалното образование и обучение се въвежда дуална система на обучение, която дава възможност за усвояване на практически професионални умения чрез работа. Учебното време при дуалната система се разделя между обучение по теория в професионално училище и работа във фирма.

В началото на всяка година правителството приема Национален план за действие по заетостта, в който се регламентира организирането и провеждането на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация по заявка на работодателя при условията и по реда на чл.63 от ППЗНЗ, както и план за обучение , провеждано от ДП „Българо-германски център за професионално обучение“

Финансиране на образованието и обучението се получава и по линия на европейските програми.

Европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм+“ стартира през 2014г. и се базира на интегриран подход, който гарантира ефективно взаимодействие между всички сектори в областта на образованието, обучението,  младежта и спорта. Тя подкрепя дейности в сферата на училищното образование, висшето образование, професионалното образование и обучение, образованието за възрастни, младежкия сектор.

От началото на 2007 г. България има достъп до финансиране от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси». Приоритетните направления за развитие са свързани с: насърчаване на икономическата активност на безработни и неактивни лица; повишаване на производителността и адаптивността на заетите лица; подобряване на качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда; подобряване на достъпа до образование и обучение. Включването в програмата става чрез Агенцията по заетостта.

Повече информация може да намерите на сайта на: Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) - http://www.navet.government.bg/, Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" - http://esf.bg/, Център за развитие на човешките ресурси - http://www.hrdc.bg/ и Агенция по заетостта - https://www.az.government.bg

Здравна система

Здравеопазването в България се организира и ръководи от Министерството на здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ управлява разходването на вноските за здравни дейности. Здравните вноски са задължителни за лицата, работещи по трудово правоотношение или самонаетите лица и се удържат месечно от трудовите доходи. За лицата, наети по трудово правоотношение те се внасят директно от работодателя  заедно с другите дължими вноски за социално осигуряване. Самонаетите лица внасят здравните си осигуровки сами.

Осигурените граждани имат право да ползват услугите на медицински професионалисти, както и на лечебни и здравни заведения, сключили договор със здравноосигурителната каса.

Извънболничната медицинска помощ (с изключение на спешната помощ) се осъществява от частни физически или юридически лица, които подписват рамкови договори с НЗОК. Всички здравно осигурени лица избират свой личен лекар /общопрактикуващ лекар/, когото посещават при нужда. Ако съответният личен лекар не е специалист, компетентен за лекуването на конкретната болест, той издава на болното лице направление за прием при специалист, работещ с Националната здравноосигурителна каса. При посещението при личния лекар, както и при посещение при специалист, въз основа на издадено от личния лекар направление, се заплаща само потребителска такса в размер на 2,90 лв. За всеки ден престой в болнично заведение се заплащат 2% от минималната работна заплата, установена за страната, но за не повече от 10 дни годишно. Деца до 18-годишна възраст, бременни, неработещи членове на семейството, военнослужещи и някои други категории лица са освободени от заплащане на тези такси.

Лицата, които не са осигурени, заплащат, освен потребителската такса, и стойността на оказаната им медицинска помощ.

В България функционират голям брой частни специализирани кабинети и клиники. При посещение за консултации и/или лечение в тях, пациентът заплаща за съответния преглед и/или лечение, независимо дали е здравно осигурен. Повече информация за здравното осигуряване и условията за ползване на здравни услуги в България може да се получи на сайта на Министерство на здравеопазването – www.mh.government.bg  и Националната здравноосигурителна каса – www.nhif.bg

Транспорт

В България има развита транспортна система за всички видове транспорт – сухоземен, воден, въздушен.

Морски транспорт може да се ползва на Черноморието /източна България/ – най-големите черноморски пристанища са в градовете Варна и Бургас, и по поречието на р. Дунав /северна България/. Най-голямото летище се намира в столицата София. Летища има и в Пловдив, Варна и Бургас.

Най-голямото летище се намира в столицата София – www.sofia-airport.bg. Летища има и в гр.Варна, гр.Бургас и гр. Пловдив.

Предвижването в рамките на всяко по-голямо населено място може да се осъществява с личен автомобил, такси, маршрутно такси, градски транспорт. Трамвай и метро има само в столицата София. В градския транспорт пътниците над 7-годишна възраст трябва да имат редовно издаден билет, карта или друг транспортен документ. В специални транспортни офиси се продават транспортни карти за един ден или за по-дълъг период, в някои случаи такива карти се продават и на будки на спирките на градския транспорт. Единични билети могат да се закупят и от водача на превозното средство.

Предвижването от едно населено място в друго може да се осъществява с личен автомобил, с автобус или влак. Официално разписание на влаковете в България може да се намери на http://razpisanie.bdz.bg/site/search.jsp. Повече информация за междуградските автобусни връзки е достъпна и на адрес www.centralnaavtogara.bg/cbs/home.nsf.

Във всеки град има охраняеми паркинги, където срещу заплащане на такса личното превозно средство може да бъде оставено под наблюдение. В по-големите градове се предлагат и услуги за наемане на автомобили. Гишета за наемане на кола има и в зала “Пристигащи” на летище София.

Културен и социален живот

В България, както и във всички други европейски страни има разнообразни условия за културен и социален живот. В свободното си време българите често посещават заведения, в които се предлагат храна и напитки. Много от българските продукти и ястия са известни по света. Българската кухня и напитки имат свои почитатели и сред най-изисканите гастрономи и дегустатори. Широка популярност в света имат българските кисело мляко и вино. Повечето традиционни български ястия са свързани с мит, вярване или обред, което ги прави екзотични и неповторими.

Ако живеете в България, разбира се може да се отдадете в свободното си време на четене на книги, ходене на дискотеки или концерти, на кино, театър, опера, балет или изложби, пътешествия в страната /има доста интересни природни забележителности/, посещаване на спортни състезания, спортуване. В страната има много исторически музеи, читалища, културни домове и библиотеки. Театри има в по-големите градове. Малка част от тях са държавни, повечето са общински, множат се и частните трупи. В България приятните забавления се осигуряват от куклени театри, опери и оперети, балетни театри и трупи, театри на пантомимата, кафе-театри, вариетета, нощни и музикални клубове. Във всеки град има поне един стадион, множество спортни площадки, тенис кортове и зали за спортуване и фитнес.

България е страна с богато културно наследство. Много от културните паметници са под защитата на ЮНЕСКО.

С разнообразната си и невероятно красива природа страната предлага и прекрасни условия за туризъм и отдих в добре познатите планински и морски курорти. Все по-популярни и достъпни стават спортове като голфът, скалното катерене, безмоторното летене, гребане, яздене и др.

Тютюнопушенето на обществени места е напълно забранено.

Повече информация може да намерите на сайта на Официалния туристически портал на България - http://www.bulgariatravel.org/bg

Частен живот

Раждане

Всяко новородено дете получава Удостоверение за раждане, в което се вписва и Единен граждански номер. Същото се издава на територията на населеното място, където е родено детето, като се изискват документите за самоличност на двамата родители.

Брак

В България за законен се признава сключен граждански брак. Същият се сключва по взаимно съгласие на мъжа и жената, дадено лично пред длъжностно лице на съответната община. Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години, а по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Желаещите да встъпят в граждански брак трябва да заявят това в общината най-малко 30 дни преди датата на сключване на брака. Необходимите документи за встъпване в брак са: документи за самоличност, декларация за това, че не съществуват пречки за сключване на брак и медицинско свидетелство. За сключване на брака са необходими двама свидетели, които да потвърдят, че бъдещите младоженци сключват брак по собствено желание.

 EURES МРЕЖАТА В БЪЛГАРИЯ

България, чрез Агенция по заетостта /АЗ/, е член на EURES мрежата от 01.01.2007г. Към момента в България работят 22 обучени на европейско ниво EURES консултанти. Тяхната дейност подпомага EURES персонал, работещ във всяко от 107 териториалните поделения на АЗ в страната. EURES консултантите са преминали обучение на национално ниво. В централно управление на АЗ функционира отдел „EURES Национален координационен офис”, в което работят Националният координатор на мрежата и EURES консултанти

Към интернет страницата на АЗ има създаден национален EURES сайт www.eures.bg, на който търсещите работа лица и работодатели могат да се регистрират с цел търсене на работа/намиране на работна сила. На сайта се публикуват работните места, изпратени директно до българските съветници от съветници от други държави членки, предстоящи събития, организирани по линия на EURES в страната, публикуват се новини.

Информация за EURES персонала и държавите, за които те отговарят може да намерите тук: http://eures.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=147&Itemid=720&lang=bg

Важни интернет адреси и тел. номера в България

www.government.bg/ - Министерски съвет на Република България

www.ec.europa.eu/eures - Портал за европейска мобилност EURES

www.az.government.bg - Агенция по заетсотта

www.eures.bg - Българския EURES сайт към страницата на Агенцията по заетостта

www.mlsp.government.bg - Министерството на труда и социалната политика

http://www.gli.government.bg/ - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"

www.nacid.bg – Национален център за информация и документация

http://europass.cedefop.europa.eu – ЕВРОПАС /бланки на документи при кандидатстване за работа/

www.registryagency.bg - Национална агенция по вписванията

www.nap.bg -  Национална агенция по приходите (НАП)

http://www.nipa.bg/ - Националния институт за помирение и арбитраж

www.mzh.government.bg - Министерство на земеделието, храните и горите

www.minfin.bg - Министерство на финансите

www.nssi.bg – Национален осигурителен институт

www.ezok.bg - Издаване на ЕЗОК

www.mvr.bg – Министерство на вътрешните работи

www.mon.bg - Министерството на образованието и науката

www.mfa.bg - Министерство на външните работи

www.nhif.bg - Национална здравноосигурителна каса

www.aba.government.bg - Държавна агенция за българите в чужбина

https://www.sofia-airport.bg/– Летище София

http://razpisanie.bdz.bg/site/search.jsp - Разписание на влаковете в България

https://www.centralnaavtogara.bg/ - Централна автогара София - междуградски автобусни линии

Тел. 112 – Единен европейски номер за спешни повиквания

 

Получавайте актуална информация свързана с услугите на EURES